ПЪРТЍНА ж. 1. Пътека, проправена през дълбок сняг. Те вървяха един след друг, по тясната пъртина, проправена сред снега. А. Гуляшки, СВ, 335. Тримата отново нагазиха в снега, като Стефо продължи да върви напред и да проправя пъртина. Д. Ангелов, ЖС, 209. Януарската вечер беше студена и снежна. .. Редките минувачи ситнеха по тесните пъртини с вдигнати яки на балтоните, подхлъзваха се, балансираха като по въже. Ем. Манов, ДСР, 290. Ние разбиваме пъртината, за да се плъзнат по новия път шейните на ония, които идеха след нас. А. Каралийчев, НЗ, 127. През последните дни валя непрекъснато, снегът затрупа всички пътища, никъде вече не се виждаше следа от пъртина. Й. Радичков, В, 32. Зима е. .. Сутрин тати става и с лопатата прави пъртина в снега. Н. Каралиева, ЯЧ, 47.
2. Разш. Пътека, просека в гора и под. Топове и обозни коля изведнъж се озоваваха посред чести и непроходими гори. Трябваше с часове да работят брадвите, за да се отвори пъртина. Й. Йовков, ПК, 85. Може би този е бил първият човек, който е отворил пъртина в непроходимите гори на Рила. Ив. Вазов, Избр. съч. ХV, 8.
◊ Мръзна като заек на пъртина. Диал. Мръзна извънредно много. Прокарвам пъртина 1. Към (на) нещо. Със своята последователна дейност създавам условия, предпоставки за постигането, осъществяването на някаква цел или за разпространението, утвърждаването на нещо. 2. На някого към (до) нещо. Със своите активни действия постепенно създавам условия някой да израсне в дадена професионална област, да получи някакъв пост, длъжност и под. Проправям / проправя пъртина в (за, към) нещо. Книж. Премахвам всички пречки, за да може нещо да се прояви, да действа, да се развива, да се осъществи. Отец Ефрем дълго мълча, без да отмести поглед от скута си. Веднъж само прихвана лоб, като да изтрие неизбила пот или да проправи пъртина на истината в душата си. М. Смилова, ДСВ, 87. На тях все друг им проправя пъртина в живота.