ПЪ̀РХАМ, -аш, мин. св. -ах, несв., непрех. 1. За птица, насекомо и др. — трептя, трепкам с криле, тяло, като издавам специфичен лек шум, подобен на „пър-пър“; пърпоря, пърполя, пърпам. На орнаментите на ветропоказателя бяха кацнали два съвсем бели гълъба с черни човчици и черни зрънца на очите, гукаха, примрели от нежност, и пърхаха с крила. П. Вежинов, ВР, 146. Той идеше от полето. В ръцете му пърхаше малка пъстра птичка. Г. Райчев, ЗК, 237. Веднъж .. ходихме с мама в зоологическата градина и се спряхме пред една клетка с канарчета. Страшно ми домъчня, като гледах как пърхат вътре, пърхат и не могат да излетят. Ем. Манов, МПЛ, 228. В съседен двор пърхат кокошки и се гласят за сън. К. Константинов, ПЗ, 23. Между пръстите ѝ [на Лиляна] безпомощно пърхаше пъстра пеперуда. Х. Русев, ПЗ, 165. Във въздуха летяха милиарди пчели, жужеха весело и пърхаха с жълтите си крила. Гр. Угаров, ПСЗ, 485. ● Обр. Пак пролет с дивни прелести светлее, / пак пръскат аромат поля, гори, / пак всичко пърха, цъфти и се вее. К. Величков, ПССъч. ІІ, 6.
2. Прен. За дреха, плат — при бързо движение или поклащане, обикн. от вятър, течение, издавам слаб, еднообразен и пресеклив шум, звук, подобен на „пър-пър“; пърпоря, пърполя. Няколко девойки плавно се понесоха по паркета. Пърхаха копринени рокли. Д. Спространов, С, 292. От двете страни на арката весело пърхаха от вятъра знамената. Б. Несторов, СР, 244.
3. Прен. За човек или част от тялото — движа се, местя се бързо, живо. Моята дъщеричка през цялото време пърхаше из кораба и дори веднъж ми се наложи да я свалям от тавана, тъй като искаше да натисне червеното копче за аварийно спиране. К, 1974, кн. 8 [еа]. Свиреше Садък. Наклонил глава, мечтателно загледан някъде над кавала, той безшумно духаше в роговата цев, а пръстите му, .., пъргаво пърхаха по дупките. Х. Русев, ПЗ, 134. // Обикн. в съчет. с предл. о т и същ. р а д о с т, н е т ъ р п е н и е, в ъ л н е н и е и под. Местя се с бързи кратки движения под напора на силни чувства; трептя. Жана, най-добрата ѝ приятелка от детинство, радостно пърхаше на стола срещу нея. Б. Дукова, СНЛ [еа]. Детето пърхаше от нетърпение да види какъв подарък ще получи. Δ Тя пърхаше от радост, като го слушаше. ● Обр. Цял рой въпроси пърхаха в главата ѝ, без да може да ги задържи и да им отговори. Ем. Манов, ДСР, 412. Раздра се тъмна плащеница пред взора му; паднаха вси завеси на живота; усетих душата си да пърха несмело отвъд живота — отвъд смъртта. Н. Райнов, ВДБ, 37. // За мигли (ресници, клепки) — трепкам, мигам често. Дългите черни мигли пърхат от вълнение върху бледите му страни. Р. Стефанова, ДОМ (превод) [еа]. Дългата черна коса се стелеше почти до кръста му, а изкуствените мигли пърхаха при удрянето на всеки клавиш. Кр. Абаджиева, Ч (превод) [еа]. // За сърце — бия, туптя учестено, обикн. под напора на силни чувства. На път за вкъщи, в ясната пролетна нощ, сърцето му пърхаше от радост — волно, чисто, устремено към живота. В. Геновска, СГ, 108. Сърцето ѝ пърхаше от радост, в цялото ѝ тяло преливаше неизказано блаженство. П. Бобев, ГЕ, 117. Сърцето му пърхаше, като че искаше да изскочи. ● Обр. С очи, пламнали от доволство и щастие, девойката дишаше толкова дълбоко, че младите ѝ гърди пърхаха под тънката резедава материя. Г. Караславов, ОХ ІV, 37.
4. Прен. За чувство — туптя, пулсирам. Усещаше как в сърцето му пърха неизпитвана досега радост. А. Гуляшки, СВ, 105. Бледата искрица надежда, която още пърхаше в сърцата на тези хорица, угасна. Г. Караславов, ОХ ІІ, 376. Из въздуха се носеше странен и опияняващ мирис на динени кори. .. Иде ти да пееш, да вървиш безкрай по крайбрежната пясъчна ивица, да дишаш ароматния въздух. .. Същите чувства пърхаха в гърдите на Роза. П. Льочев, ПБП, 34-35.
5. За животно, обикн. кон — изкарвам силно и шумно през ноздрите си вдишания въздух, като издавам особен звук; пръхтя. Конят върви предпазливо по неравния коларски път. .. Отеднаж той се спира и пърха с ноздри. Елин Пелин, Съч. V, 18. Зебрите любопитно следяха пътя на лодките, като тревожно пърхаха с ноздри. Гр. Угаров, ПСЗ, 529. Овцете пърхаха, облизваха се и следяха с очи очите на стопанина си. Кр. Григоров, Н, 156. // За човек — изкарвам силно и шумно през ноздрите си вдишания въздух, обикн. при миене или под въздействието на някаква емоция; пръхтя. Мандраджията не беше човек, а морж някакъв, изтеглен на сянка, и само току пърхаше през четинявите си мустаки, спуснати надолу. Ст. Чилингиров, ПЖ, 18.
6. Рядко. За машина, мотор и др. — издавам дрезгав звук, шум „пър-пър“ при привеждане в движение или при движение; пърпоря, пърполя. Навън пърхаха коли, в полето тракаха влакове, смееха се момичета, сподавено въздишаха старите дървета. А. Наковски, МПП, 77.