ПЪ̀РХАНЕ ср. Отгл. същ. от пърхам. Сега едва доловимо се чува тих шум, някакво леко пърхане на криле, меко драскане по стените, нещо е влязло и хвърчи из тъмната стая. К. Константинов, ПЗ, 67. В тишината се чуваше само пърхането на птиците из клоните. Х. Русев, ПЗ, 29. Дълго време Евстати слуша пърхането на огъня, загледан в розовия отблясък на пламъка. А. Гуляшки, МТС, 290.