ПЪ̀РШЕЙ, -еят, -ея, мн. -еи, м. Диал. 1. Лишей1, струпей; пърша. Младият селянин, .., бeше на около двайсет години: ..; лице изгоряло от слънцето, тук там побеляло от пършеите. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 127.

2. Пърхот.


Източник: Речник на българския език (онлайн)