ПЪРШЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е покрит с пърша. Сега, когато козарят прескачаше до маслобойната за кюспе, оня все му викаше да хвърли тоягата, да остави пършивото стадо, щял да му намери хубава работа на пресата. Й. Радичков, СР, 52-53. Пършива кобила. Пършиво лице.
2. Диал. Който има пърхот (В. Атанасов и др., БЕР VІ).
3. Прен. Пренебр. Който е жалък, презрян, нищожен; мижав. Спомва си как някога баща му посещаваше някое пършиво финансово чиновниче и как всички вкъщи благоговееха пред гумената му яка. Г. Караславов, СИ, 246. — Ще го екзекутираме. Той ни измени. Заради пършивия си живот той рискува живота на всички ви. Затова ще умре. Хр. Милушева, СЧ (превод) [еа]. Къде са моите шеесе пършиви декари, къде е неговият чифлик. Г. Караславов, СИ, 106. Пършива надница. Пършив хонорар.