ПЪ̀СТРО. Нареч. от пъстър. Сред малко на предницата се появи едно слабо момиченце .., така пъстро и скъпо облечено, че ако не бяха живите му малко уплашени очи .., можеше да се вземе за хубава голяма кукла. Ст. Загорчинов, ДП, 116. Рогатите жаби като правило са доста едри. Те достигат до 20 см дължина, оцветени са доста ярко и пъстро. К, 1970, кн. 1 [еа]. Тя взе една пъстро оцветена лакирана пръчица и нежно заразбърква водата. Т. Константинова, АБК (превод) [еа]. Малките [окарини] свиреха пискливо .. Те бяха и по-пъстро боядисани, зелени, червени и сини, и всичките имаха златни кръгчета около дупките. Й. Радичков, ПЗ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)