ПЪСТРОТА̀ ж. Обикн. ед. 1. Изобилие от цветове, багри, тонове; пъстрина, многобагрие, многобагреност, многоцветие, многоцветност. Зарадван като дете от пъстротата на полянката, седна между цветята. К. Петканов, ОБ, 127. Пъстротата от нови премени се посипа като цветя по сивия друм и заигра ярко на слънцето. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 89. // Пъстрина, шаренина. През стъклата на таксито Лора мрачно разглежда карнавалната пъстрота. М. Кремен, РЯ, 458.
2. Прен. Съвкупност от различни по състав и форма елементи; пъстрина, разнообразие, многообразие, многообразност. — Ти си млад, пред теб ще се разкрият нови истини. И цялата пъстрота на живота с течение на времето ще ти прави по-малко впечатление. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 224. Комедиите на Шекспир .. пленяват с пъстротата на своята тематика, с особения блясък, който озарява техните нови хора, влюбени в живота, жизнерадостни. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 351. Това е един свят обаче, който изненадва със своето разнообразие и пъстрота. Хр. Ковачевски, СК, 7.