ПЪ̀СТРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Придавам на нещо (обикн. площ, повърхност) пъстър вид; изпъстрям. Хиляди мънички цветя пъстрят тучната трева. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 58. Отпред дворчето е чисто изметено, няколко маси с шарени покривки пъстрят сянката. К. Константинов, ПЗ, 211. Огряна от слънцето, планината откриваше всички подробности на очертанията си и всички бои, с които я пъстреха сипеи, скали, поляни и гори. Й. Йовков, Съч. ІІ, 73.
2. Покривам нещо с шарки; шаря. Зарадва се, засмя се, извади хурката, която правеше за Женда, и започна да я пъстри със златен и сребърен варак. Й. Йовков, СЛ, 112. Пъстря яйца.
3. Прен. Употребявам, използвам особени, характерни думи и изрази в писмен текст или устна реч, обикн. с цел да разнообразя, да освежа изложението; изпъстрям. Своята реч Каменов често пъстреше с гръмки възгласи. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 68. Започна [Джапар] да разказва бавно и с тия подробности, с които хората обичат да пъстрят речта си. Й. Йовков, ПК, 20-21. Било по затруднение да намери лесно някои български думи, било по дълговременна привичка, старецът пъстреше говора си с румънски думи. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 107. пъстря се страд. Тогава пустинната голина на Черни връх зачернява от човешкия мравуняк .., а поляната му живописно се пъстри от разноцветните облекла на гостите. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 7.