ПЪТ1, пъ̀тят, пъ̀тя, мн. пъ̀тища, след числ. пъ̀тя, м. 1. Дълга ивица земя, предназначена за придвижване на превозни средства или пешеходци по нея. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се вие из полето за към далечни страни. По тоя път замина Лазо и я остави. Елин Пелин, Съч. І, 14. Вървеше не из пътя, а пряко през поляните, по слънцето, усмихнат, залисан в себе си. Й. Йовков, Събр. съч. ІІІ, 1977 [еа]. Върнахме се десетина километра по магистралата и свихме по един черен път за лозята. Й. Попов, ЧП, 38. Там, където коларският път прави остър завой на изток, започва тясна планинска пътека. О. Бояджиев, П, 8. Поройната вода е изровила пътя. Н. Хайтов, ДР, 181. Кални пътища. // Дълга ивица земя със специална настилка, предназначена за придвижване на превозни средства или пешеходци по нея. Пресичам асфалтирания път и се спускам към брега на реката. Б. Райнов, ТНИ [еа]. Павиран път. Чакълен път. Първокласен път.
2. Разг. Улица. Белиница сама из пруста и в несвяст / през двора претърча към пътя. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 1958 [еа]. — Деца, не играйте на пътя, минават коли.
3. Обикн. с опред. Определено пространство за движение на превозни средства по суша, вода или въздух. През полуостров Мала Азия е най-краткият сухоземен път за България от страните от Близкия и Средния изток. ДП, 2003, кн. 51 [еа]. При оттеглянето си гръцката армия разрушава мостовете както на железопътните, така и на шосейните пътища. Д. Йончев, ББ [еа]. Лете Макензи става спокойна река и се използва като воден път. Л. Мелнишки, К, 20. Тук ден и нощ не спира оживеното движение по морските и въздушните пътища. Денонощно дежурят патрулни самолети и кораби. К, 1969, кн. 5 [еа]. Проучване и поддържане на плавателния път по река Дунав. Речен път. // В съчет. с прил. ж е л е з е н, р е л с о в, т р а м в а е н. Стесн. Специално оборудвано и обозначено пространство с релси, по което се извършва движението на влакове, трамваи и под.; линия. Ако се направи релсов път, извозването [на дървата] ще струва 3,50 лв. на кубик. ВН, 1961, бр. 3016, 2. След реализирането на проекта ще има обособен трамваен път с отделни спирки. Д, 2007, бр. 162 [еа].
4. Място, по което обичайно се минава или по което може да се мине, за да се стигне до някъде; пътека. Стоил беше слязъл надолу. Той се оглеждаше внимателно, за да намери по-удобен път. Й. Йовков, Съч. І, 82. Прекият път през долове и камънаци както всякога се оказа труден. Х. Русев, ПС, 89. Дълго се лута из гората, без да може да намери обратния път. Ст. Даскалов, БП, 136. До върха на планината няма път.
5. Тясно свободно пространство, проход, обикн. в гъсто множество от хора, предмети и др., откъдето може да се мине. Графът ми пробиваше път с лакти през блъсканицата и следеше с кос поглед през рамо дали Ванчо Черното върви след нас. Бл. Димитрова, ПКС, 249. Той падаше, ставаше и с мъка си проправяше път през клонаци и шубраци. Д. Спространов, С, 261. Дядо Маринко наближи тълпата. — Сторете път! Дръпнете се! Дайте път! — завикаха жените почтително. Й. Йовков, Съч. І, 114.
6. Мислена линия, по която се извършва придвижването на някого или нещо от едно място до друго. Изтръпнало цялото село: хайдути Цвета отвлекли... Жалят я добри съседи, ала никой не смее глава навън да покаже, камо ли с турци да се бори! През гората бил пътят на турците. Втурнала се сама Цветина майка подире им. Г. Райчев, НХП [еа]. Стражар с пушка в ръце препречи пътя му: — Стой! Къде? М. Грубешлиева, ПИУ, 238. Горо ле, горо зелена, / пътят ми не е оттука, / ала оттука ще мина, / че имаш сянка дебела / и бистра вода студена. Нар. пес., Ем. Попдимитров, С [еа]. Над района преминава миграционният път на прелетните птици към Африка. Δ Пътят на керваните е минавал през пустинята.
7. Посока, направление на движението, придвижването на някого или нещо. Другоселец, когато попадне в непознато селище, стои на мегдана, не знае ни кое е селището, ни в коя посока да тръгне, а и не вижда някой да му покаже пътя. Й. Радичков, НС 1987 [еа]. Първата звезда Настрадин Ходжа и едноокият крадец посрещнали далеч от Коканд. Пътят им бил на запад, към планините, които като смътна грамада се извисявали отпред. Ат. Далчев и др., ПНХ (превод) [еа].
8. Пътуване с превозно средство или пеша. Те бяха стегнати за път, с раници, с пушките си в ръце. Й. Йовков, Съч. І, 105. — Ще се върнем... ще се върнем .. — А сега да вземем вода и да продължим, че нас път ни чака. Г. Караславов, Избр. съч. V, 341. Господинът с бомбето най-спокойно продължава своя път. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 20. Искала да изпрати багаж до Пловдив. Нямам ли случайно път до Пловдив? К. Калчев, ДНГ, 129. Уморен от пътя, той легнал в една нива да чака четата. З. Стоянов, Съч. І [еа]. ● С предл. н а. Тръгнеше ли на път, .., той се прекръстваше набързо. Й. Йовков, Ж 1945, 193. Двамата потеглиха на път. Св. Минков, ПК, 14. Утрото го завари на път. П. Вежинов, НС, 164. На път за Египет ние престояхме един ден и една нощ в Цариград. Ив. Мирски, ПДЗ, 135. ● Нар.-поет. П ъ т п ъ т у в а м. — Къде така, свети Гьорги, / къде така път пътуваш, / път пътуваш, друм друмуваш? Нар. пес. БНПП ІІ [еа].
9. С предл. п о, и з. Времето, през което се пътува с превозно средство или пеша. — Ще те изпратя до някъде. .. По пътя Стоян се разприказва. Елин Пелин, Съч. ІІ, 163-164. — Няма ли да ми приготвиш нещо за из път? — попита с тъжен укор той. П. Славински, ПЗ, 232.
10. Разстояние, което се изминава или трябва да бъде изминато при движение на някого или нещо. До града имаше около три часа път през полето. Д. Талев, ЖС, 15. Боляринът Чрънат излизаше от една своя кула на половин час път от бъдинската крепост и се готвеше да отива на лов. А. Дончев, СВС, 133. Никой не знае положително колко километра има път да се върви. Ал. Константинов, Събр. съч. ІІ [еа]. Имаме много път до върха на планината. Далечен път.
11. Прен. Само с опред. Начин, по който се извършва, осъществява или постига нещо. Половин ден старата живя с надежда, че ще могат да си отърват имота по законен път. Г. Караславов, Тат., 229. Най-сетне отново се обърна с просба до руския консул да се заеме по дипломатически път с издирването на баща му. Гр. Угаров, ПСЗ, 21. Понеже хората още не са му забравили миналите далавери, решил да постигне целта си по заобиколен път. К. Калчев, СТ, 255. Един от най-важните пътища за опознаване на действителността е наблюдението. Ст. Грудев, ББ, 89. Вълков се помъчи да намери път за спасение от връхлетялата го беда. Ст. Марков, ДБ, 481. Има легални пътища за решаване на проблема. Δ Веществото е синтезирано по изкуствен път. Преодоляване на конфликтите по мирен път. Достигане до истината по пътя на логиката. // Начин за получаване на нещо (обикн. информация, съобщение, документ или др.). Всички ония слухове, които по разни пътища достигаха до щаба на полка, .. — той ги събираше, .., и след това ги разказваше навсякъде с истинското вдъхновение на поет. Й. Йовков, Разк. ІІ, 105. Предния ден, кой знай по какви пътища, той бе получил виенски вестници. Д. Талев, ПК, 631. По неизвестни за мен пътища Илия се сдоби с документ, носещ печата на школата. Й. Попов, БНО, 133. Получавам информация по околни пътища. // Начин, по който се разпространява определена болест. Заболяването се предава по кръвен и полов път. Биол. ІХ кл, 2005 [еа]. Голяма част от вирусните инфекции се предават по въздушно-капков път.
12. Прен. Само с опред. Възможност за извършване на някакво действие или за решаване на някакъв проблем. За нас има само два пътя: или да се оженим и още същия ден да се разведем, или да ти намеря пари за път и да намерим начин да отидеш при... да отидеш в Германия. М. Грубешлиева, ПИУ, 189. Не забравяйте нито за миг: длъжни сме да победим, друг път за нас няма! В. Мутафчиева, ПП [еа]. — Има един среден път, чрез който може, според мене, да се изглади мъчнотията. Ив. Вазов, Събр. съч. ХVІІ, 1978 [еа].
13. Прен. Обикн. ед. Само с опред. Ход, развитие, протичане на нещо. Всеки болен веднага се отделя от здравите, за да бъде пресечен пътят на заразата. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 31. Пътят на познанието минава и през сравненията. Р. Сугарев, СС, 82.
14. Прен. Начин на живот, на поведение. — Ти по чужбина. На служба... Каква е тая служба, не знам. Защо ти беше? .. И какво добро намери по тоя път? Нищо. Нито пари спечели, нито нещо за полза в живота си намери. Елин Пелин, Съч. ІІ, 1972 [еа]. Понякога, особено когато я болеше глава след късен гуляй, тя се питаше докъде ще стигне по този път. Кр. Кръстев, К, 43. — Бих тръгнал по същия път, ако трябваше да започна отново своя живот. Н. Христозов, ПД, 150.
15. Прен. Обикн. с опред. Живот, жизнена или творческа дейност. Книгата „Спомени“ е равносметка на един смислено извървян жизнен път. Н. Янков, ЗА, 135. За да се залови за „Автобиографията“ си, той [Григор Пърличев] очевидно смята своя творчески и жизнен път за приключен. Е. Георгиев, ЛБП [еа]. С песен завършва и земният път на поета и човека Вапцаров. БЕЛ, 2004, кн. 5 [еа]. Пътят на сина [Иво Доля] е противоречив .. И в това той само потвърждава известният афоризъм на Уайлда: „Образованите противоречат на другите, мъдрите — на себе си“. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІ, 1958 [еа]. Уморен, отдих търси духът, / тревожно поглед назад се впива — / в минало шумно, в изминат път. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 44.
16. Линия, черта, която разделя косата при вчесване; пътека, пътечка. Той беше млад човек, .., с тънки устни и винаги неподстригана руса коса, която по няколко пъти на ден мокреше и решеше на път. Ил. Волен, МДС, 117. Особени грижи той полагаше за кестенявата си коса: къдреше я и сресваше на път в средата. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 379. Тя имаше черна, леко къдрава коса, сресана на път в левия край на темето. П. Спасов, ХлХ, 348. Не си се сресала добре, пътят ти е крив.
17. Мат. Физ. Величина, равна на произведението от скоростта и времето на движение; разстояние. Да се изчисли колко път може да се измине за това време при скорост на колата 100-120 км/час. К, 1973, кн. 6 [еа].
18. Само мн. Анат. Само с опред. Съвкупност от органи във вид на канали, чрез които се осъществяват определени процеси в организма, свързани с обмяната на газове или с отделянето на урина или определени секрети в храносмилателния тракт. Сокът от диня се препоръчва като ефективно лечебно средство при възпаление на пикочните пътища. Е. Господинова, 689 К [еа]. Зачестяват вирусните инфекции на горните дихателни пътища. С, 2004, бр. 4300 [еа]. Хронични инфекции на долните дихателни пътища. Възпаление на жлъчните пътища.
◊ Железен път. Остар. Железопътна линия. Разнесе се слух, че ще прокарват железен път из клисурата на Искъра. Ив. Вазов, Съч. Х, 102. Специален железен път води от гарата в Пловдив до обекта. ВН, 1960, бр. 2631, 1. Млечен път. Астрон. Само ед. 1. Млечнобяла светеща ивица на нощното небе, представляваща видимата част от галактиката, към която принадлежи Слънцето. Млечният път опасваше небосвода с гигантска ивица опалова светлина, а около него трепкаха звезди. Д. Димов, Т, 514. Нежно сияеше сребърната паяжина на Млечния път. И Боян вървеше, вдигнал глава нагоре, и не можеше да откъсне очи от това близко, топло, богато небе. Ем. Манов, ДСР, 167. 2. Звездна система, към която принадлежи Слънцето; галактика. Галактиката, или както се нарича още Млечният път, представлява сбор от слънца (звезди), броят на които достига около тридесет милиарда. Гр. Николаев и др., ОГ, 11. Преди около двеста години известният шведски философ Емануел Сведенборг изказа догадката, че нашият Млечен път не е единствената звездна система във Вселената. К, 1973, кн. 10 [еа]. Царски път1. Остар. Добре направен, удобен път; шосе. Когато дойде запъхтян до край селото, господин Фратю остави царския път, зави и влезна в село през чорбаджи Цачовата градина. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 50. Подет от мисълта си, той не сети кога отби биволите от царския път и хвана тесния междуселски друм, обрасъл отсам-оттатък с трънки и глогини. П. Тодоров, Събр. пр І, 1957 [еа].
~ Ако бъде богу на път. Диал. Употребява се за изразяване на надежда, очакване, че нещо ще стане, ще се изпълни някакво желание. Ако бъде богу на път, то и ще бъде. П. Р. Славейков, БП І, 7. Бия път. Разг. Изминавам дълъг, изморителен път. Предпочетоха да спят гладни, отколкото да бият още два и половина часа път до лагера. Д. Габе, МГ, 141. Ако ги натоваря [снопите], може да прекатуря колата, ако ги оставя тука, ще трябва да бия път и да идвам още веднъж. А. Каралийчев, ПС ІІ 1982 [еа]. Вземам / взема (поемам / поема, захващам / захвана, хващам / хвана) кривия път; тръгвам / тръгна по крив път (по криви пътища); тръгвам / тръгна по лош път; улавям / уловя (хващам / хвана) лош<ия> път. Разг. Започвам да върша лоши, непозволени, нечестни работи, заживявам безнравствено. Никой не знаеше, какво става с нея. Разправяха, че тръгнала по лош път. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 32. — Ти, чичовото, .. си тръгнал по криви пътища и мене това хич не ми харесва. Г. Караславов, СИ, 282. Вземам си / взема си (хващам си / хвана си) пътя. Разг. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, напущам някое място, отивам си с намерение никога да не се връщам повече; забягвам. — Ама и в манастира стана като у поп Евтимий: уловиха ме и като ме набиха здравата, изгониха ме. И аз си взех пътя. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 163. — Ей сегичка на̀, събирам си багажа и си хващам пътя. Д. Бозаков, ДС, 55. Вкарвам / вкарам (свръщам / свърна) в правия <път> някого; вкарвам / вкарам в пътя някого. Разг. Въздействам, повлиявам на някого да се поправи, да се отучи от лошите си навици, да стане почтен; вразумявам, поправям някого. Фелдфебелът тържествуваше, че е успял да вкара в пътя тоя разюздан младеж. Св. Минков, Избр. пр, 22. — Името ми няма да е Войдан Мостич, ако до неделя време не свърна Радомир в правия път. Похалосал се тук-там, не е беда, така бива с младите люде. М. Смилова, ДСВ, 256. Влизам / вляза в правия път; влизам / вляза в пътя; поемам / поема правия път; тръгвам / тръгна в (по, из) правия път; тръгвам <си> / тръгна <си> в пътя. Разг.; Вземам (взимам) / взема правия път. Диал. Изоставям лошите си навици и започвам да живея почтено, да водя морален живот; поправям се. И двамата бяха буйни, а понякога и безразсъдни, особено Мануш, но с времето улегнаха и влязоха в пътя. И. Петров, МВ, 17. Той също е лежал в затвора, но после е поел по правия път. Кр. Бъчваров, БЛ (превод) [еа]. Поискаха да обещае пред очите на всички .., че ще се оправи и ще тръгне по правия път. А. Каралийчев, ПД, 39. Усмириха се хората, тръгнаха си в пътя. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 186. Всички пътища водят за (към) Рим. Книж. Употребява се, за да се подчертае, че съществуват много начини за постигане на една и съща цел, на един и същ резултат. — Целта ни е обща .. — Но средствата ни са различни. — Всички пътища водят за Рим. Д. Спространов, С, 205. Вълк ми препречи пътя. Диал. Ще ми върви, ще имам успех, ще сполуча. Върви си по (в, из) пътя; карай си <из> пътя; дръж си пътя. Във 2 и 3 л. Разг. Грубо. 1. Не се занимавай с неща, които не те засягат, не се меси в чужди работи. Бре момче, я си върви по пътя, не се подигравай със стари хора, че е срамота. Елин Пелин, Съч. I, 32. — За българи, все сме българи, но защо не ви се разбира много езикът? Отстранени сте и не сте се смешали още, а? — А ти да се мешаме ли искаш? Я си дръж пътя! — озъби се един с брадва в ръцете си. Й. Вълчев, СКН, 30. 2. Махай се. Върви си из пътя и да не си стъпил повече тук! Вървя по (в) свой път; вървя по (в) пътя си; вървя си по (в) пътя. Разг. Живея по начин, както аз разбирам, по собствените си разбирания. Колко пъти подло из засада / стреляхте ме скрити във нощта / и злорадо чакахте да падна, / но по-смело в пътя си вървях. Кр. Белев, ПЗБ, 50. Вижте, вижте колко е прилика! / Този старец е прекарал всичкия си живот, / пак той язди, а син му да се съсипва с ход. / — Я, върви си в пътя, гиздаво момиче! / Нека прави, дъще, кой какво обича. П. Р. Славейков, Б, 112. Вървя по крив (лош) път; вървя по криви (лоши) пътища. Разг. Постъпвам по нечестен, неморален начин, живея безнравствено. Като човек и баща той беше грешил, той беше вървял по крив път и сега вече беше късно да се върне. А. Дончев, СВС, 751. Тя си помисли, че най-после се е променил, разбрал е, че върви по лош път. К. Петканов, ОБ, 251. Вървя по пътя (пътищата) на някого. Разг. Постъпвам, действам или живея като някого, с постъпките си или по начина на живот следвам някого. Тя също е журналистка, майка ми имам предвид. Аз вървя по нейния път. Професионално. Ю. Златкова, МЕ [еа]. — Тук всичко си е все същото — продължи да оглежда кабинета той, .., следите на Чолака не са изчезнали. Разбира се, особени промени не би могло да има, но все пак аз не бих ви простил, ако вървите по неговите пътища. К. Калчев, СТ, 117. Вървя по утъпкан път. Постъпвам, действам по установения, приетия, известния вече начин; не съм оригинален. Такъв или онакъв, веднъж станал началник, той ще върви, разбира се по утъпкания път. Влайков, Съч. III, 309. — Нищо, без картичка! Хайде де! Не съм длъжен да вървя по утъпкания път! Хр. Радевски, Избр. пр ІІІ, 72. Вървя <си> в (из, по) правия път; вървя <си> в пътя. Разг. Постъпвам разумно, честно, живея според изискванията на обществения морал. — Аз се казвам Божин, държа на честността и вървя по правия път. Г. Белев, ПЕМ, 43. Богат би, сиромах бил, .., трябва да си върви в пътя. Да си върви в пътя, или ако не, други ще го вкарат, хубаво да знай. Й. Йовков, А, 37. Вървя <си> по царския път. Разг. Действам, постъпвам по законен начин за постигане на нещо. — Селото ви е бунтовно, но аз ще го оправя. Който не върви по царския път, сам ще си подпише присъдата. М. Марчевски, ГБ, 114. Блажен си ти, Теодосие! Други в хитроумия заплитат духа си; ти си като истински безмълвник, вървиш по царския път. Ст. Загорчинов, ДП 1974 [еа]. Давам / дам (посочвам / посоча) пътя на някого. Разг. Изгонвам, изпъждам грубо някого. — Нека дойде момчето, да го видим. Като не го харесаш, ще му дадеш пътя — и толкова. Ст. Чилингиров, РК, 108. Ванко познаваше коравия му гняв. Сигурно не би се стърпял и още тука би хванал за яката този самозван .. политик и би му посочил пътя. Кр. Велков, СБ, 63. Давам / дам път. 1. Някому. Книж. Давам възможност на някого да действа или да напредне в работата си. — Дядо Стаменкооо, стягай се да напущаш службата! Време е вече. .. Дай път и ти на младите. А. Каралийчев, ПГ, 60-61. Трябва да се радваш, че си дал път на едно такова момче, на едно сираче. С. Северняк, ИРЕ, 21. 2. На нещо. Оставям нещо да се прояви свободно. Въздъхна, хвърли се на леглото, стисна очи, за да не даде път на сълзите. К. Петканов, В, 199. Да ми види гъза (задника, дупето) път. Разг. Грубо. Да се разходя, да се пошляя (употребява се, когато някой отива някъде, без да е било наложително или без работа). Отишел да му види задника път. БНТв ХІІ [еа]. Добър път; лек път; на добър път. Благопожелание при изпращане на някого на дълго пътуване. — Сбогом, майко... Нийо... — Со здраве! Добър път... Д. Талев, ПК, 367. — Довиждане! На добър път! Ст. Дичев, ЗС ІІ, 417. Добър (широк) ти път; прав ти път<я> Пренебр.; Ето (ей, хей, хе) ти пътя. Грубо. Разг. Махай се, върви, където искаш, пръждосвай се. — Ние такива съюзници не щем. Хайде, добър ти път. Д. Ангелов, ЖС, 469.– Нека върви където ще! — викаше той, като навярно отговаряше на баба Ана, — широк ѝ път. Й. Йовков, СЛ, 116. — Насила никого не държа! Който иска — прав му път! Р. Балабанов, ТБК, 45. Който не желае да се вразуми, ето му пътя! К. Калчев, ЖП, 14. — Не си давам детето, това е! Който иска да събира яйца — ей му пътя! Г. Караславов, Избр. съч. І, 329. Аз ти казах — хе ти пътя! Ако искаш, върви! П. Вежинов, НС, 233. Забравям / забравя пътя за, към някъде. Преставам да ходя някъде, където често съм бил. Жалко, че Кристина забрави пътя към тренировъчната зала. Н. Робева и др., ОРДА [еа]. Заставам / застана (изпречвам се / изпреча се) на пътя на някого. 1. Попречвам на някого в някаква работа, дейност. Той и насън не беше помислял, че на пътя му ще застане агрономът. Б. Обретенов, С, 31. Ще си купи нови дрехи, ще се върне в селото и тежко на този, който се изпречи на пътя му. К. Петканов, ДЧ, 438. 2. Срещам се, запознавам се с някого, което оказва влияние върху моята или неговата съдба, живот. Жена беше се изпречила на пътя им, хубава жена, а всичко това не предвещаваше нищо добро. Й. Йовков, СЛ, 10. Иде ми на път. Диал. Удобно ми е да мина отнякъде. Извън (отвън) пътя. Разг. 1. Нередно, неприлично, непозволено. Да не направиш нещо извън пътя. 2. Прекомерно. След изобилната и извън пътя безвкусната закуска в хотела ние, без да се отбиваме в салоните, излязохме .. и се упътихме към пристанището. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 48. Във всяка къща се говори все за него: че какъв бил хубав, .. То хубост, хубост, та отвън пътя вече. Д. Немиров, Бр, 73. 3. За човек — който не се държи, не постъпва, не живее според общоприетите разбирания. Дико е от онези побъркали се от четене хора. .. Човек малко извън пътя, както евфемистично, по християнски се изразява баба ми. Г. Господинов, ЕР [еа]. Изхвърлям / изхвърля на пътя някого. Разг. 1. Изгонвам някого от жилището му. — От известно време взеха и за къщата да ме коткат да я припиша на Вики. — Ако си луд, припиши я! — сряза го Филип. — А, ще я припиша! Луд съм аз! Да ме изхвърлят на пътя. К. Калчев, СТ, 62. 2. Изпъждам от работа някого; уволнявам. <И> на мравката път правя; <и> на мравка<та> път не минавам. Разг.; <И> на божата кравичка път правя; <и> на мравучката не минувам път; <и> на мравята път струвам. Диал. Много съм кротък, добродушен, благ, незлоблив и отстъпчив. Един кротък, .. и тихичък човечец .. Йоан беше именно такъв — на мравката път правеше. В. Сотиров, ЛНП, 7. Бай Пешо, баща ти, и на божата кравичка път прави, .., а ти на кого си се метнал? В. Нешков, Н, 6. Аз на моята все за пример я давам, я, викам, виж Софрона, каква хрисима и кротка жена е, на мравката път не минава. Й. Радичков, СЯЛ [еа]. Инак, да го гледаш — човек планина, но Моканина набързо го претегли в ума си и реши, че е от ония меки, отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват. Й. Йовков, ВАХ, 109. Карай си низ пътя. Диал. Грубо. Махай се. Карай си низ пътя, слушаш ли, човече! / Или да повикам деверите вече? П. К. Яворов, Съч. І [еа]. Кога излезе на пътя, кучетата ще тръгнат след него. Диал. Пренебр. За човек, който се капе, когато яде. Криввам / кривна от правия път; криввам / кривна по лош път. Разг. Изменям, променям начина си на живот, поведение и под., като започвам да живея нечестно, неморално, непочтено и да правя лоши, осъдителни неща. Цял живот съм бил пред закона изправен, та сега ли, когато дните ми привършват, сега ли мислиш ти, че аз ще кривна от правия път? А. Гуляшки, СВ, 114. Може би момчето не е чак толкова лошо, кривнало по лош път, може би лоши другари и като го претегли на око, реши, че комай още не е късно, може да се превъзпита. М. Иванов, Д, 15. Лапвам / лапна пътя на някого. Диал. Успявам да науча откъде е минал и накъде е отишъл някой, когото търся, преследвам. Лапвам <си> / лапна <си> пътя. Диал. Обикн. св. Тръгвам, запътвам се нанякъде, отивам си. Яж, Рилке, с лявата, а пък с дясната дръж юздата на баба Руса, защото нали я знаеш, като лапне пътя — иди я гони. А. Каралийчев, НЗ, 39. Лизвам / лизна пътя. Диал. Тръгвам бързо. А пък кога лизнеше пътя към планината за агълете, не можеше го стигна и Кръньо Мацата, дето за един ден дохожда от София. Т. Влайков, Избр. тв [еа]. Меря пътищата. Диал. Скитам без работа и без цел; скитосвам, миткам, шляя се. Минава ми / мине ми път някъде; пада ми / падне ми път. Разг. Случва ми се, удава ми се възможност да мина отнякъде, през някое място. — Мина ми път оттука, та рекох да те попитам: ще тръгнеш ли с овцете? Г. Караславов, Избр. съч. І, 90. — Може пак да се видим, ако ти падне някогаш път насам. Г. Райчев, ЗК, 155. Минавам / мина път<я> някому. Разг. 1. Проявявам неуважение към някого. Макар и най-малка, глезена, научили са я [Мита] и майци почит да има, и на баща път да не минава. П. Тодоров, И I, 13. 2. Попречвам на някого да извърши нещо, спъвам работа му. Аз имам глас всякъде, където е потребно .. Никой няма да вдигне пръст срещу тебе... Път няма да смеят да ти минават... П. Константинов, ПИГ, 84. Мина ми <черна> котка път; мина ми лисица път; пресече ми котка път. Разг.; Мина ми заек (мачка, мечка, мишка) път; пресече ми мишка път. Диал. Не успях да постигна това, което желаех, което бях предприел, претърпях неуспех, не сполучих. — Имали сте свой план в живота, но ви е минала котка път. Нищо, млад сте, имате време да следвате. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 364. Черна котка път ми мина — вместо за Москва .. аз трябваше като куриер няколко пъти да се връщам в Югославия. Мл. Исаев, Н, 150-151. Вестникът ни влиза в нов и редовен живот .., ако не ни мине лисица път, ще излиза занапред два пъти в неделята. З. Стоянов, ХБ, 202. Чорбаджи Ницул и чорбаджи Игнат бяха тридесет и две години ортаци. Па им мине заек път, та се случи да се скарат един ден. М. Георгиев, Избр. разк., 105. — Доктор мислеше да става, ама му мина мечка път. Ст. Даскалов, СЛ, 20. На крив път съм. Разг.; Из крив<ия> път съм. Диал. 1. Постъпвам не така, както трябва, за да постигна някаква цел, към която се стремя, действам погрешно, неправилно. Богомилите помогнаха на баща ми при освобождението на отечеството. Из кривия път са, но те са българи. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 40. 2. Застъпвам неправилно, погрешно мнение, твърдя нещо невярно. Спореха дали кобилата е агарянска или ромейска. — И двамата сте на крив път — намеси се третият конник. Ст. Загорчинов, ДП, 421. На (под) път и кръстопът; под път и над път; на път и под път. Разг. Навсякъде (обикн. за нещо, което се среща, което е в голямо изобилие). То работа тук не се намира на път и кръстопът. М. Гръбчева, ВИН, 22. Беше си оставил дълги коси и бе заприличал на ония диванета, които се срещаха под път и над път. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 162. — Възпитанието на моите деца ще бъде както трябва! — заявяваше Чибуклиев на път и под път. Тонич, КСШ, 34. На прав път съм. 1. Постъпвам така, както трябва, действам правилно, за да постигна някаква цел, към която се стремя. Аз знам какво правя, аз съм на прав път. Й. Йовков, Б, 74. И тъй на всяка крачка се срещат пречки непреодолими. Но животът е борба. Въоръжи се с търпение и чакай. На прав път ли си — ще успееш. Елин Пелин, Съч. IV, 141. 2. Застъпвам правилно, вярно мнение, твърдя нещо вярно. Полковникът кимна утвърдително: — .. Вие сте на прав път! Д. Янакиев, Х, 30. Направям / направя (правя) път на някого. 1. Отдръпвам се, отстранявам се и давам възможност някой да мине, обикн. като израз на уважение. По това, че окръжният управител му правеше път и му се усмихваше угоднически, за Куминов стана ясно какъв ще да е този неочакван гост. Г. Караславов, ОХ II, 209. Младият офицер се усмихва и прави път. Е. Каранов, РБ [еа]. На излизане мъжът направи път на жената да мине пред него. 2. Давам възможност на някого да действа, да се развива. Аз постигнах много успехи и смятам, че сега трябва да направя път на младите пилоти. С, 2006, бр. 4916 [еа]. Направям / направя път до някъде. Разг. Обикн. св. Много често отивам някъде, за да посетя някого или да го моля за нещо. Найден направи път до Славкиното село. К. Петканов, ОБ, 248. Излезе още към всичко това, че уж той, след като вредил младата си булка да се запише и да следва за учителка, направил път и пътеки до града да настоява Кремена да се върнела на село. Б. Обретенов, С, 121. На път <е>. Разг. За бебе, което предстои да се роди. Баща ми останал без работа, какво да прави той с жена и три деца и четвъртото на път. П. Р. Славейков, Избр. пр ІІ, 20. К а к а в и д о в: — Пет дечица, госпожо, а жена ми е вече в трудно положение, и едно скоро ще се осъществи. Б а б а Д о н а: — Как? К а к а в и д о в: — На път е, тоест. Ив. Вазов, Събр. съч. ХVІ, 1978 [еа]. На път ми е. Разг. Отивам някъде, без да се отклонявам от пътя си. — Когато ти е на път, отбивай се към нас, Ганке. М. Марчевски, МП, 101. Ще мина да ти оставя книгата, на път ми е. На път съм. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Непосредствено ми предстои да извърша, да направя нещо. Той [Борис] бе на път да извърши недостижимото — да се отърве без загуби от авантюрата в Беломорието. Д. Димов, Т, 530. Няколко месеца по-късно той забеляза, че тя беше на път отново да стане майка. Д. Талев, СК, 124-125. Не си оставям магарето насред пътя. Разг. Не оставам длъжен на някого, умея да защитавам позициите си, интересите си. Не съм намерен (се намерил) на пътя. Разг. Имам право на уважение, не ще позволя да се отнасят зле с мене. Не съм намерил на пътя. Разг. 1. Нещо. Ценя много нещо, скъпо ми е, спечелил съм го обикн. с много труд и усилия и затова не желая то да бъде подценено или пренебрегнато. — Аз не съм намерил парите си на пътя, че да ги раздавам току-тъй! А. Гуляшки, МТС, 338. Еснафите не бяха намерили стоката си на пътя, преглъщаха солените думи и си гледаха работата — мир да е. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 95. 2. Някого. Много обичам някого, държа много на него и затова не желая той да бъде излаган на опасност, да се отнасят зле с него. Хич аз давам ли си чедото на тоя дръвник .. Аз не съм намерил чедото си на пътя. Г. Караславов, СИ, 90. Опвам си / опна си пътя. Диал. Обикн. св. Отивам си. Оставам / остана на пътя. Разг. 1. Изгубвам жилището си, нямам вече подслон. Б о р о в: — Дето станах поръчител на братовчеда ти, .., да видим дали няма да ни вземат къщата. .. А н и ч к а: — Зная това, тате. Б о р о в: — Оставам на пътя. Й. Йовков, ОЧ, 143. 2. Изпадам в тежко, бедствено положение, преставам да имам препитание, средства за живот. — Той знаеше, че губи положението си, службата си, оставаше на пътя! Ив. Вазов, Съч. Х, 61. Трудиш се и ти, имаш, не си останал на пътя... право е. Й. Йовков, ПК, 24. Оставям / оставя на пътя някого. Разг.; Оставям / оставя на четиритях пътя някого. Диал. 1. Ставам причина някой да е без жилище, подслон. 2. Ставам причина някой да изпадне в бедствено положение, да бъде без средства, без работа. За малка кривда те впримчат, дадат те на съд .. Не съсипаха ли така Тодорча Коев, ковчежника, .. Оставиха го на пътя с шест деца! Ив. Вазов, Съч. VII, 92. Чувал бях да казуваха някои, че [Паскал] бил женен, имал и жена, и дъщеря, но ги оставил на четиртях пътя. П. Р. Славейков, ЦП I, 8. Оставям / оставя насред път<я>. Разг. 1. Нещо. Не докарвам докрай нещо започнато. — Ще довършим ли работата, или ще я оставим насред път? Ст. Даскалов, СЛ, 9. 2. Някого. Не давам възможност на някого да продължи някакво добро начинание, дело. — Щом му върви на детето — казваше тя, — няма да го оставим насред път. Кр. Григоров, ОНУ, 18. Средствата, с които разполагах, съвсем не бяха достатъчни за това, но аз бях убеден, че щом веднъж щастието ми е потръгнало, то няма да ме остави насред пътя. Стр. Кринчев, СбЗР, 343. Отбивам / отбия от пътя някого. Разг. Попречвам на някого да постигне нещо, да осъществи някакво намерение. Отваря ми се / отвори ми се (пада ми се, случи ми се) път. Разг. Удава ми се възможност да мина отнякъде, през някое място. След около година ми се отвори път пак по тия места. М. Кюркчиев, ВВ, 16. — Ако ви се падне път, елате ни пак на гости. К. Петканов, В, 241. — Беше обещал да ми гостуваш в града .. — Път не ми се случи нататък. Ем. Манов, ДСР, 313. Отварям / отворя (откривам / открия) път<я>. Разг. 1. На някого. Давам възможност на някого свободно да действа, да постигне целта си. — Митко ще замине през август за София на конкурс .. А на тебе, Анче, ще се опитаме също да отворим път в града да следваш. В. Бончева, АП, 6. 2. На (за, към) нещо. Давам възможност нещо да се прояви, да се развива. Редно е да отворим път за сближение между земеделци и работници и академици. СбЦГМГ, 118. Отварям си / отворя си път. Разг. Правя възможно свободно да действам, да постигна целите си. Всеки, който дарба има, ще направим тъй — сам да може да си отвори път. П. Тодоров, Събр. пр II, 346. Отвръщам / отвърна (възвръщам / възвърна) от кривия път някого. Диал. Помагам на някого да се откаже от неморалния, нечестен начин на живот, от лошото си поведение. Ние сме сеячите господни, нам е поверено да възвърнем заблуденото стадо от кривия път. А. Гуляшки, СВ, 97. Сега и ний с покана или с обич / от кривия път ще ги отвърнем. Ив. Вазов, Съч. V, 136. Отивам / отида по своя път. 1. Отделям се от родителите си и заживявам самостоятелно. 2. Разделям се с някого, който ми е бил близък и заживявам свой живот. Открит ми е пътя. Имам възможност лесно, без пречки да преуспявам в някаква насока, в работата си, в живота си. Отприщвам / отприщя пътя за (към) нещо. Давам възможност нещо да се прояви, да се развива. Отрязвам / отрежа пътя (пътищата) на някого. Разг. 1. Пресичам, прекъсвам възможността на някого да се придвижва, да напредва или да отстъпва в някаква посока, през някое място. Тревожно следяха мяркащите се тук-там конници. Страхуваха се да не им отрежат пътя за селата и да минат в тила им. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 451. А той се надяваше, че те ще ме очакват, защото след моето залавяне комендантът на селото отрязал всички пътища за към балкана, за да не научат другарите ми какво се е случило. Н. Хайтов, ДР, 190. 2. Попречвам на някого да работи някъде, да действа на някакво поприще, да напредва, да се издигне. Наказанието му отряза пътя към директорския пост. Отстранявам / отстраня от пътя си нещо или някого. Премахвам всякакви пречки при постигане на целите си. Нужно е противниците ти съвсем да се унищожат .. Да, още трябва, нещо такова, което съвсем да ги отстрани от твоя път! Ст. Марков, ДБ, 226. Отстранявам се / отстраня се от пътя на някого. 1. Преставам да преча на някого в постигане на неговите цели. Незнанова неусетно го улесни в намеренията, които зреяха от вчера в съзнанието му. Просто разчистваше му пътя, като сама се отстраняваше от него, защото тя беше най-голямата пречка. Ст. Чилингиров, РК, 132-133. 2. Преставам да се натрапвам на чувствата на някого, преставам да съществувам за някого. Какво можеше да ѝ обещае, какво можеше да ѝ даде? По-разумно беше да се отстрани от пътя ѝ, да я освободи от своята близост и да остави времето да излекува раната, която, без да иска, бе отворил в сърцето ѝ. Д. Спространов, С, 97. Поемам / поема (хващам / хвана) пътя си. Разг. Заживявам самостоятелен живот, издържам се и правя това, което аз намеря за добре. Ружа Орлова израсна, закриляна от дядо Екимови, а след освобождението пое самичка пътя си. К. Калчев, СТ, 107. Помитам / помета по (от) пътя си някого или нещо. Унищожавам, отстранявам всичко (човек или нещо друго), обикн. за да не ми пречи да постигна целта си. Той бе помел по пътя си всички свои конкуренти. П. Вежинов, ДМ, 60. Василий Втори още се бореше с мисълта да върне войската си към Средец. Донесено беше, че по петите на войската му се движеше български отред, но не бил голям — той лесно би го помел по пътя си… Д. Талев, Съч. VІІ [еа]. Преграждам / преградя (препречвам / препреча, пресичам / пресека) пътя на някого или на нещо. Разг. Попречвам на някого да направи нещо или не давам възможност нещо да се осъществи. И туй ми било ръководител! Догматик! Прегражда пътя на новаторите! Ст. Даскалов, ЕС, 328. Той сви вежди. Оная, голямата бръчка между тях, що прорязваше челото му, колчем трудностите препречваха пътя на народното дело, се очерта отново. Ст. Дичев, ЗС І, 224. Много се ядосах, когато разбрах, че продължават по инерция да те унижават и преследват. .. И затова реших да пресека пътя на тоя мерзавец. К. Калчев, ДНГ, 177-178. Преча се на пътя на някого. Разг. Обикн. в отриц. Представлявам пречка в живота на някого. Посинелите ѝ [на мама] устни се разтвориха: .. — Беше болно... в люлката... и една нощ станах... Да, студено беше... зима... и го открих... да не ми се пречи на пътя... Да остане всичко на моето дете. Сега ми се връща. Горан иска да погуби Анчето. Н. Райнов, КЧ II, 101. Като казанджия аз ще мога да бъда страшен за владиката .. аз хванах да кроя вече на ума си какво трябва да направя да накажа Костаки и владиката, че не зависи от тях да ми се пречат на пътя, а от мене зависи един ден да стана и страшен, и опасен за тях. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 34. Пробивам <си> / пробия <си> път. 1. Като се движа, преминавам с усилие през нещо, през някакво пространство, което е трудно проходимо или през някакво множество, между много неща. Графът ми пробиваше път с лакти през блъсканицата. Бл. Димитрова, ПКС, 249. Шофьорчето .. натискаше сирената, но камионът бавно .. си пробиваше път между струпаните говеда... Б. Несторов, АР, 98. Тогава една вълна я блъсна назад .., но лодката упорито си пробиваше път. А. Каралийчев, НЧ, 63. Хората от командното място забелязаха, че .. по оросеното от обилна пот лице на Балкански, върху лявата страна на челото, си бе пробила път малка кървава струйка. К. Ламбрев, СП, 382. 2. Успявам да вляза в някаква професионална, политическа или социална среда, общество; утвърждавам се, налагам се, изявявам се. — Не, вие не знаете какво значи да си актьор .. — Да си млад актьор и да си пробиваш път пред старите закостенели бездарници. Г. Райчев, Избр. съч. II, 126-127. 3. За дейност, идея, подход и под. — успявам да се наложа; утвърждавам се. През 80-те години Вазов беше в центъра на литературния живот .. Освен Вазовата школа почват да си пробиват път и други литературни течения: от една страна — поезията на социални теми, и от друга — индивидуализмът. Ив. Богданов, СП, 6. А колко мудно си е пробивал път всред голямата българска колония в Цариград всеки културен почин, .., показва обстоятелството, че едва в 1848 г. бива основан тук първият български вестник. М. Арнаудов, БКД, 16. Свидетели сме как отново си пробива път нихилизмът. Диал., 1990, бр. 28, 9. Пробивам си / пробия си път в живота. Разг. Успявам да вляза в някаква професионална, политическа или социална среда, общество; утвърждавам се, налагам се, преуспявам. Още невръстен, Райчо .. напусна родното си село Драгойново и започна сам да си пробива път в живота. К. Ламбрев, СП, 272. Майката накара сина си да присвои нейното фамилно име, за да си пробие по-лесно път в живота. К. Калчев, ЖП, 229. Прокарвам път 1. Към (на) нещо. Със своята последователна дейност създавам условия, предпоставки за постигането, осъществяването на някаква цел или за разпространението, утвърждаването на нещо. Левски .. е гениален стратег, който прокарва пътя към свободата. Дем., 2001, бр. 167 [еа]. Папата .. прокара пътя към обединението на Европа на основата на общото християнско наследство. С, 2005, бр. 4416 [еа]. 2. На някого към (до) нещо. Със своите активни действия постепенно създавам условия някой да израсне в дадена професионална област, да получи някакъв пост, длъжност и под. Лидерът на ДПС може да използва всичко, включително и царя, за своите си цели .. Дали царят наистина вярва, че тези са лидерите, които ще му прокарат пътя към престола? Дем., 2001, бр. 35 [еа]. По това време .. БОК се управляваше временно от бившата шефка на тотото Кръстева, която трябваше да му [на Лучано] прокара пътя до олимпийското кресло. Кап., 2006, бр. 26 [еа]. Прокарвам си / прокарам си път. 1. Към нещо. С последователните си активни действия постигам израстване, утвърждаване обикн. в някаква професионална област. Карич не бе подложен на натиск от закона, докато не си прокара път в политиката, превръщайки се в сила, с която трябва да се съобразяват. С, 2006, бр. 4670 [еа]. 2. За някаква идея, схващане, възглед — постепенно започвам да се възприемам от по-широк кръг хора и да се утвърждавам, налагам. Малко по малко в Лозница .. си прокарва път идеята, че нов, различен от досегашния модел на живот може да донесе пари и радост. С, 2006, бр. 4704 [еа]. Проправям / проправя (разчиствам / разчистя) път<я>. 1. На някого. Премахвам всички пречки пред някого и му давам възможност да постигне нещо, да осъществи намеренията си, целите си. По-старият писател обичаше по-младия и досега тайно му беше проправял път из списанията и издателствата. П. Вежинов, ДВ, 56. 2. Обикн. в (за, към) нещо. Премахвам всички пречки, за да може нещо да се прояви, да действа, да се развива, да се осъществи. Всички битови и революционни Каравелови произведения имат една цел — да покажат на българите и на света непосилността на игото и да проправят пътя на народната революция. В. Йосифов, Избр. тв І, 78. Целта [на революцията] е да премахне господството на турския феодализъм и да разчисти пътя за пълното развитие на новите икономически отношения. Ив. Унджиев, ВЛ, 136. Проправям си / проправя си (разчиствам си / разчистя си) път<я> към нещо. Премахвам всички пречки, за да постигна нещо, към което се стремя, да осъществя намеренията, целите си. Имаше необходимата енергия, за да си проправи път и да възтържествува. К. Величков, Събр. съч. ІІІ, 29. Той си разчисти пътя към директорския пост. Пътищата ни се разделят. Книж. Нямаме вече близки отношения, нямаме вече нищо общо в работата или в живота си. Ние се познаваме вече 20 години. Какво не стана през това време и колко много се разделиха пътищата ни. Сп. Казанджиев, СбАСЕП, 493. Пътят е чист. Има възможност да се мине, да се отиде някъде или да се предприеме нещо без пречки и неприятности. — Лошо предзнаменование .. — Напротив, добро! Това означава, че премеждието е отминало зад гърба ни и пътят напред е чист. Б. Райнов, ЕНР [еа]. Сбърквам си / сбъркам си пътя. Не успявам в избора на професията си, в уреждането на живота си. — Не, не, ти си сбъркал пътя си! — настояваше той. — Напротив, много ми е добра професията. К. Калчев, ДНГ, 94. Свръщам / свърна от пътя си. Разг. Отказвам се от това, което съм предприел. — Ти трябва да знаеш, че не е лек пътят, по който сме тръгнали. И ще ни ругаят, и ще ни плюят, и ще ни клеветят и уволняват. Но това няма да ни накара да свърнем от пътя си. В. Геновска, СГ, 292. Спирам / спра на половин път; спирам / спра насред (посред) път<я>. Не изкарвам докрай нещо започнато. Началото бе добро и нямаше никакви причини да спирам насред път и аз постепенно се превърнах в щатен доносчик. Б. Райнов, ЕНР [еа]. Ти го караш в пътя, то върви в трънето. Диал. За неразбран, вироглав човек. Тръгвам / тръгна по пътя. 1. На някого. Започвам да постъпвам или да живея като някого, започвам да следвам примера на някого, да подражавам на някого (обикн. при творчество или обществена дейност). Трябва да се накаже заедно със съратниците му за пример на тия, които посмеят да тръгнат по неговия път. Г. Кирков, Избр. пр І, 27. 2. На нещо. Започвам да се занимавам с нещо или да се развивам в някаква област, в някакво направление. Още от млади години той тръгна по пътя на изкуството и сега е известен художник. Δ Страната тръгна по пътя на капитализма. Тръгвам / тръгна по свой път. Заживявам самостоятелен живот, според собствените си разбирания. Като стана управител, Самуил, който досега винаги беше вървял след някого, не се почувства самостоятелен и не помисли, че е израсъл да тръгне по свой път. А. Дончев, СВС, 155. Всеки от нас тръгна по свой път. Д. Димов, Т, 68. Тръгвам / тръгна по утъпкания път. Започвам да действам по установения, приетия, известния вече начин. За промяна вече нямаш време / и тръгваш по утъпкания път. В. Димова, Р [еа]. Хващам / хвана пътя. Разг. 1. За някъде. Тръгвам, поемам за някъде; отправям се. Той можеше още утре да хване пътя за града и да не се върне. И. Петров, МВ, 188. 2. Махам се отнякъде, напущам някое място, отивам си с намерение никога да не се връщам повече. — Щом толкова знаеш, хващай пътя! — кресна нервния портиер. П. Вежинов, СО, 27. На втория ден още нему се стегна душата, .. и хванал пътя. П. Тодоров, И І, 99. Хващам / хвана пътя на някого. Диал. Откривам откъде минава някой, за да го завардя. Изпратихме човек да занесе писмото во Дреновени, .., да запита човека во Габреш за Стерьо, слугата на Заваляна, дали е дошел или кога може да дойде, за да му хванем пътя и да го унищожим. В. Чекаларов, Д, 50. Царски път2; царски пътища. Разг. Лесен начин за постигане на нещо. Птолемей го попитал няма ли по-лесен начин за изучаване на математиката. Евклид му отговорил, че в тази наука няма царски пътища. П. Копанов, ОР [еа].
ПЪТ2, мн. пъ̀ти, м. 1. След числ. бройно и думи като м н о г о, н я к о л к о, к о л к о, т о л к о в а, ч е с т о и др. — означава еднократност или повторение, множественост в извършването на някакво действие. В града бе ходил само пет или шест пъти. Д. Талев, ЖС, 13. — Койчо, .., пак ли си помъкнал новите тиранти? Сто пъти вече ти казах само в празник да ги носиш. Чудомир, Избр. пр, 12. На няколко пъти запасното полковниче кръстосва начумерено погледа си с погледа на тоя незнаен гост. Св. Минков, РТК, 152. Колкото пъти идеше тук Еньо, толкова пъти виждаше тая нива с тоя дъб и толкова пъти усещаше завист и злоба. Елин Пелин, Съч. ІІІ,145. Често пъти споровете им стигаха до бой. Г. Караславов, ОХ І, 10. Виждал съм този човек само един път, но го помня.
2. След числ. бройно и думи като м н о г о, н я к о л к о, к о л к о, т о л к о в а и др. — означава двукратност, трикратност, многократност в увеличаването и намаляването на нещо (размер, количество и др.) или в степента на проявата на някакъв признак. Спас погледна това голобрадо момче, два пъти по-младо от него и отговори по войнишки: — От тук сме, г-н подпоручик. Моста пазим. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 12. Тя беше сто пъти по-умна от него. Д. Талев, И 1980 [еа]. След диетата намалих теглото си почти два пъти. Δ Ти си три пъти по-красива от тази жена.
3. Обикн. след числ. редно или показ. местоим. — означава поредност, определено място в поредица от действия, случки, събития. — Гледай втори път да не те срещна. Ив. Вазов, Съч. ХХІ, 27. Тоя път Тошо разбра всичко, каквото му говори учителят. Ст. Даскалов, БМ, 25. Не му бе за първи път да яде бой. М. Иванов, КБВ, 9. Тая нощ беше по-тъмна от всеки друг път. Й. Йовков, Разк. ІІ, 167. — Пенко! .. Ела да вечеряш — викаше за не знам кой път баба Катерина. П. Здравков, НД, 7.
◊ Друг път. Разг. За категорично отричане на нещо казано (обикн. за да се подчертае, че нещо не е така, както се твърди, или че нещо няма да стане, да се осъществи). — Ослепял е! — извика Тони. — Блъсна се в дъската! — Ослепял е друг път! С. Стратиев, СВМ, 43. Друг път е хващал той такива кефали. Ат. Мандаджиев, БЦР, 38. Един път1. Разг. 1. Някога в миналото; веднъж. Един път той [волът] се изгуби и баща ми цяла нощ го търси по гората. Елин Пелин, Съч. ІІ, 29. Един път — на петата година след Освобождението — разнесе се слух из селото, че иде кой знае по какви неизповедими божии съдбини околийският началник. Ив. Вазов, Събр. съч. VІІІ, 1976 [еа]. 2. Веднъж (в 5 знач.). Един път завоювал разговора, той не го изпуща от властта си. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 136. Един път2. Разг. Изключителен, рядък с добрите си качества; много хубав, много добър. — Що чини дъщерята, зетят. Зет имаш един път. Харно момче... Кр. Григоров, ПЧ, 13. Беше един път майстор. Ст. Даскалов, ЕС, 218. Един път завинаги. Разг. 1. Окончателно, напълно. Разбери един път завинаги, че е крайно нежелателно да се разведеш с Нина сега. Д. Димов, ЖМ, 63-64. 2. За всякога, за постоянно. Ще бъде уволнена един път завинаги. Един път <ще> се мре. Разг. Употребява се, когато някой предприема нещо рисковано, опасно, но въпреки това възнамерява и иска да го направи. Една пара̀ два пъти връзвам. Диал. Много съм пестелив. Из (от) един път. Разг. 1. Изведнъж, неочаквано. Из един път страшен неудържим хохот гръмна. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 179. Теодосий се спря из един път и се огледа наоколо. Ст. Загорчинов, ДП, 196. 2. Заедно, едновременно. Мнозина оратори, .., поискаха речта да говорят: но кой слуша? Петстотин души говореха от един път! З. Стоянов, ЗПВ ІІ, 25. Като никой <друг> път. Разг. За подчертаване, че нещо става, изглежда, проявява се и под. по начин, по който никога до момента на говоренето не е ставало. Той все още козируваше, мъхнатото му лице изглеждаше пребледняло и сериозно като никой друг път. П. Вежинов, НС, 74. Но внезапно тя неволно се обърна към Стефчова с оживлен поглед, защото той говореше за сега Бойча, и това, което говореше за Бойча, беше като никой път, твърде радостно. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 196. Колкото пъти. Винаги, когато, щом. Птицата тъй много криволичеше и така се въртеше, че колкото пъти замахваше с капата, нито веднъж не можа да я удари. Й. Радичков, ПЗ [еа]. Колкото пъти се канех да го заговоря на тази тема, винаги се отказвах. К. Топалов, Н [еа]. На един път. Разг.; Из един път. Диал. Наведнъж. Напълваше си чашата до горе и я изпиваше на един път. Й. Йовков, ВАХ, 21. Дигна шишенцето пред очите си, погледна с лакомо предвкусване жълтия му цвят и го [виното] гаврътна из един път. Ст. Чилингиров, ПЖ, 72. Никой път. Разг. Никога. Никой път няма да забравя аз тая страшна есенна нощ. З. Стоянов, Съч. І [еа]. Вярвай бога, никой път не съм бил опозиция. Ал. Константинов, Съч. І, 204-205. Някой път. Разг. 1. Някога. Не съм допускал и мисъл, че ще я видя някой път. Ниагара — чудната игра на природата. Ал. Константинов, Събр. съч. І [еа]. Беше обикновена закусвалня .. Обещах ѝ да я заведа някой път там. А. Попов, НН [еа]. 2. Понякога, от време на време. Някой път, като ѝ натегне повечко на душата, тя ще прегърне детето, ще се наведе над главичката му и ще земе да облива бузенцата му с топли сълзи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 275. В Игличево отдавна не бе валял дъжд .. Някой път се явяваха малки бели облачета откъм планината, суеверните бабички се кръстеха и молеха дано се смили небето и пусне дъждец. Кр. Григоров, И, 51. По някой път. Разг. Понякога, от време на време. По някой път на хоризонта се покаже кораб и виждаш, всички се спущат в каютите за биноклите си и като увиснат на борда, гледат, гледат, като че кой знае какво зрелище. Ал. Константинов, Събр. съч. І [еа]. По някой път ми се е струвало, че Радой — с брадата му, с високия му глас, с вечния шал около врата му, с всичките му чудати маниери — беше единственият нормален човек между нас. Защото той казваше точно това, което мислеше, и го казваше на всеослушание. Г. Марков, ЗРБ [еа]. Ръкувал съм се два пъти с някого. Ирон. Много слабо познавам някого, никак не съм близък с него. Хапя се два пъти на едно място. Разг. Горчиво, жестоко се разкайвам за нещо сторено, за нещо, което не е трябвало да правя.