ПЪТЕВОДЍТЕЛ1, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. 1. Справочник, книга със сведения за пътищата и забележителните места в селище, област, страна. Щом слязох на гарата, веднага си купих пътеводител с карта и едва подир туй тръгнах да търся хотел. Б. Райнов, ДВ, 12. Не се доверявайте на пътеводител, който ще ви каже, че до хижа „Бузлуджа“ се отивало за два-три часа. Ст. Станчев, ПЯС, 18. Запазени са до наши дни антични карти и пътеводители, върху които са отбелязани имената на всички пътни станции по пътищата, а също така и разстоянието помежду им. ВН, 1961, бр. 2991, 4. Журналистът се обърна към мен за помощ, тъй като знаеше, че съм автор на пътеводителите за Флоренция и Тоскана. ЛИК, 2003, кн. 2 [еа]. Туристически пътеводител.
2. Прен. Книга, наръчник с полезна информация, съвети, задачи и др. в някаква област. Неправителствени организации, работещи в защита на човешките права, от месец разпространяват безплатно сред гражданите пътеводител за взаимоотношенията им с полицията. С, 2004, бр. 4225 [еа]. Пътеводител на начинаещите предприемачи.
ПЪТЕВОДЍТЕЛ2, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Мъж, който води някого някъде, който сочи пътя на някого до някъде. Водеше ни старият даскал, директорът на музея Тодор Николов. Друг пътеводител в Търново.. няма! Ст. Станчев, НР, 123. Сибирец не се съгласи да вземем цивилно лице като пътеводител и тръгнахме сами. РД, 1950, бр. 89, 3.
2. Нещо, което сочи пътя на някого, по което някой се ориентира да се движи в определена посока, до някъде. Легна по очи и почна да пълзи напред — слабият зрак на свещта му служеше за пътеводител. Д. Спространов, С, 253-254. Една рекичка с високи брегове, обрасли с върби, която лъкатушеше между зеленчуковите градини на селото, служеше на птиците за пътеводител. Ем. Станев, Събр. съч. І [еа]. Те били влачени по незнайни водни ширини и единствени пътеводители били за тях слънцето и звездите. ВН, 1960, бр. 2665, 1.