ПЪТЕВОДЍТЕЛКА ж. 1. Жена пътеводител2 (в 1 знач.). Никак не беше трудно за Мордонт да следи маскираната си пътеводителка, която през рътлини и долини вървеше бързо към морето; лъкатушейки между крайбрежните скали, тя го поведе към мястото, където.. собственоръчно бе построила нещо като уединена беседка. Б. Миндов, П (превод) [еа].
2. Прен. Обикн. в съчет. със същ. з в е з д а — нещо, което насочва, ръководи живота, делата на някого, служи като пример за някого. — Моят живот без вас е немислим, вие сте моята светла звезда пътеводителка. П. Спасов, ХлХ, 150. Може би сега седи самичък в бялата каюта, / над дългото писмо за мен склонил умислено глава, / и в мерното полюшване, команди, тракане, нечуто / ми шепне най-възторжените, най-нежните в света слова, / зове ме свой живот и сън, / пътеводителка звезда!... Е. Багряна, ЗМ, 68.
3. Църк. Прозвище на Света Богородица, която насочва, ръководи живота, делата на хората, служи като пример за хората. — Е-е, видя се то, отче мой, нова царица ще имаме. Погледни само, погледни по-бързичко! Ех, колесницата закриви вече зад завоя, ала виж праха там, под манастира, под „Света Богородица пътеводителка“! Ст. Загорчинов, ДП, 236.