ПЪ̀ТЕМ нареч. Диал. Пътьом. Пътем дяконът надникна в черковата и видя отца Йеротея. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 56. Малеев газеше дълбоката улична кал, .., пътем поздравяваше тези, покрай чиито вратници минаваше. Ст. Марков, ДБ, 51. Тайно си помисли, че пътем ще се окъпе в реката. Д. Фучеджиев, Р, 207. Облякох се набързо и слязох в приемната, съобразявайки пътем какво ни предстои. В. Мутафчиева, СД, 190. Тук аз ще се докосна пътем до някои версии за смъртта на двамата братя Миладинови. Ив. Шишманов, Избр. съч. І, 353.


Източник: Речник на българския език (онлайн)