ПЪ̀ТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до път1 (в 1 знач.). Пътен възел. Пътна детелина. Пътна инфраструктура. Пътна маркировка. Пътна настилка. Пътно платно. Пътно строителство. Пътно трасе. Пътни артерии. Пътни връзки. Пътни ремонти. Пътни съоръжения. Републиканска пътна мрежа.
2. За карта — на който са обозначени пътищата в определен регион, държава. Да откриеш най-малкото село в Ямболско — Иглика, не е толкова лесна работа. То не е отбелязано в пътните карти. Мон., 2006, бр. 2619 [еа]. Пътна карта на България.
3. Който ръководи или извършва дейности, свързани с управлението, строителството и поддръжката на пътищата в определен район, държава. Като дойде веднъж началникът на пътното управление и ме видя, каза, че нямало такова правило, по което да се плаща на децата, колкото на мъжете. Сл. Македонски, ЕЗС, 47. Пътна служба. Пътна агенция. Пътно ведомство.
4. За органи на реда и техни представители — който отговаря за регулирането на уличното движение и контрола върху спазването на правилата за движение по пътищата. Лейтенантът го погледна и заповяда вяло: — Пътна полиция. Излезте от колата. Хр. Калчев, ЦМ [еа]. Пътни полицаи.
5. Който се извършва или става на път1. Статистиката сочи, че сред най-рисковите участници в пътното движение са децата до 14 години. Кеш, 2003, бр. 26 [еа]. Бързаше да стигне навреме, а направи пътно произшествие и сгази четири овце. Й. Попов, ИЖП, 33. Във всеки инцидент .. има нещо съдбоносно .. Но при пътните злополуки това е много по-отчетливо. Б. Райнов, ТП, 13-14. Пътен инцидент. Пътна катастрофа. Пътен трафик.
6. Който е, намира се на път1 или край път1 (в 1 и 2 знач.); уличен. По улиците на града владее пълно мъртвило — не един пътен фенер, ни една къщна лампа не блещука. В. Карагьозов, Избр. пр, 110. Разбит и уморен, нападнат от съня, / стражарят най-подир прибира се самотен, / остава в мрака зъл едно да бди окото / на пътния фенер. Ат. Далчев, С, 78. Пътни табели.
7. За врата и др. — който е откъм страната на пътя, улицата; уличен. Изведнъж пътната врата изскърцва. Бенко надига глава и вижда как през двора крачи мъж. Ал. Бабек, МЕ, 16. В бързината бе оставил отворена пътната порта. Д. Вълев, 3, 33. На пътния праг се обърна, погледна пак старата жена. А. Каралийчев, ПГ, 127.
8. Който е предназначен за пътуване, използва се по време на пътуване, път1 (в 8 знач.); пътнически. Мъжът, едър, с грубичко, но приятно лице, в пътен костюм и без шапка, се бе загледал вдясно. К. Константинов, Избр. разк., 105. Той бързешката стигна у дома си, .., и захвана да събира с трескава бързина пътните си вещи. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 112. Като минаваше край вратата на руското дипломатическо агентство, видя и там жени с деца, с куфари и големи пътни чанти. В. Геновска, СГ, 404-405. — Бате ти се запиля по града по съдилищата, а нивата гори. — Тъй ли — продума безучастно Никола и окачи на гвоздея пътната си торба. А. Каралийчев, СР, 96.
9. За разход, такса и под. — който се прави, заплаща се при пътуване, необходим е за пътуване. Понеже той нямаше пари, тя му даде за пътни разноски сто лева. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 102-103. К а м е н: — Разбрах какви камериерки ще бъдете. Ще си вземете куфарчетата и ще си вървите. Идете долу на касата да ви дадат пътни пари до София. Д. Немиров, В, 57. Пътни разходи. Пътни такси.
10. За впечатления и др. — който е свързан с пътуване или е получен при пътуване, пътешествие. Кой е крив, кой е прав — това не е моя работа; аз излагам само моите пътни впечатления. Ал. Константинов, Съч. І, 221. „Да — казах си аз, — този човек е неоценим. Той може да ми направи безкрайни услуги, ако неочаквано спре да духа през време на разказите ми за чудесните пътни приключения.“ А. Каралийчев, ПБМ [еа].
11. Остар. За билет — пътнически (в 4 знач.). Как, с какви мъчнотии успях да получа пътен билет, това не е важно — нямам сега намерение да осъждам никого и нищо. Ив. Вазов, БП, 89. — Е, Бенко, заминаваме! Твоят вуйчо е благоволил да ти изпрати пътен билет. Ал. Бабек, МЕ, 25. Мигар в цената на пътния билет не влиза, наред с храната, и едно малко развлечение? Св. Минков, ДА, 15. Ние стоим пред канцеларията и чакаме пътните си билети. Л. Стоянов, Хол., 120.
12. Като същ. пътни мн. Адм. Пари, които се заплащат за транспортни разходи при командировка на длъжностно лице. — За колко месеца съм взел аванс — попита единият. — За три, господин директор. — А колко други имам от този месец? — Пътни 50 000, дневни 120 000, представителни 45 000... Всичко 215 000. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 335. Как да ида, като трябват толкова пари за пътни, как да се реша? Чудомир, Избр. пр, 252. На тоя комитет се отпуснаха безотчетно десет милиона лева за изучаване, командировки, заседания, пътни, дневни и прочие. Елин Пелин, Съч. ІV, 235. В брутното месечно трудово възнаграждение обаче не се включват дневните, пътните и квартирните пари, които лицето получава при командировка. ВН, 1958, бр. 1997, 2.
13. Като същ. пътното ср. Разг. Ведомство, служба за управление на пътищата; пътно управление. Тя [реката] може да прехвърли дигата и да отнесе оня и без това разнебитен из основи мост!... Лани този район остана откъснат цели три дни от света, докато пътното оправи оня мост. Й. Радичков, К, 55-56. Накрая им бе поръчал да питат родителите си и когото го пуснат, да му се обади в пътното. Г. Мишев, НЖ, 24. Работя в пътното.
◊ Пътен лист. Адм. 1. Документ, в който се вписват данни за курса, движението на превозно средство и др. В рейса имаше и много пътници, които бяха заплатили, без да бъдат вписани в пътния лист. ОФ, 1950, бр. 1840, 2. Фирмите са задължени за всяка служебна кола да водят пътен лист, който се попълва след всяко пътуване. Кап., 2007, бр. 28 [еа]. 2. Документ, с който се разрешава на някого да пътува до определена територия, която е със специален пропускателен режим. Той се озова в коридора, оттам в малкия салон с изтрити и кални дъски, дето чакаше цяла тълпа селяни, дошли да си вадят пътни листове. Ем. Станев, ВТВ, 32. Пътна повинност. Остар. Полагане на безвъзмезден труд от гражданите или облагане на доходите им за целите на строителството или поддържането на пътища. Като дойде време да си отбиват селяните пътната повинност, първом ще извика най-сиромасите и най-простите. Чудомир, Избр. пр, 229. Ако избирателите са заети с отбиване на пътна повинност, полицията се грижи да пусне вместо тях бюлетините в урните. Ал. Константинов, Съч. І, 53. До изменението на закона на всички чиновници се удържаше за пътна повинност по 5 надници, изчислени върху месечната им заплата. П, 1934, бр. 1065, 2. Пътна помощ. Трансп. Служба за оказване на техническа помощ на автомобилисти, претърпели авария по време на път. — Ако сте въоръжени с търпение, можем да почакаме колата на „Пътна помощ“, а ако нямате търпение, пак ще чакаме „Пътна помощ“ — обясни повторно той. Й. Радичков, СК [еа]. Обади се на пътна помощ. Пътни бележки. Пътепис. Моля да не се забравя ни минута, че в тези пътни бележки аз излагам моите непосредствени лични наблюдения и впечатления, .., без да ги проверявам и без да излагам това, което ми е известно за Америка от книгите. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 69. През периода 1816-1820 г. френският дипломат направил обширни пътешествия из Югоизточна Европа и оставил ценни пътни бележки с точни описания на своите пътувания. Т. Билчев и др., Б [еа]. Пътни знаци. Трансп. Табели с определена форма и цвят, които се поставят покрай пътното платно и съдържат условни означения или надписи, чрез които се информира за условията на пътното движение и състоянието на пътя. Неприветен пейзаж, строг и геометричен, където природата с растителността и цветовете си е заменена от бетон и стомана, от циментови надлези, от пътни знаци с имената на следващите селища и цифрите на пределната скорост. Б. Райнов, ДЛЗ [еа]. Новата електронна система ще следи дали шофьорите спазват пътните знаци по улиците. Пътно произшествие. Спец. Автомобилна катастрофа. На Гергьовден в село Петров дол .. възниква пътно произшествие между два автомобила. След удара водачите .. едва не се сбили, докато уточняват кой е виновен за катастрофата. Мон., 2006, бр. 2562 [еа].
~ Пътен лист. Книж. Възможност за преуспяване, напредване, издигане в някаква област. — Пред мен са вашите дипломи, това са пътните ви листове в живота. К. Кузов, ПВС, 145. Като режисьор той дава пътен лист в театъра на редица писатели.
ПЪ̀ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Правилен, разумен, уместен; прав. И приказките му един свестни, едни пътни — приказва като даскал. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 454. Насреща му се зададе Спасов. „Тъкмо той ми трябва — мина през ума на Иван. — Той е умен човек, ще ме посъветва нещо пътно.“ М. Марчевски, П, 206. По-добре е той да се заеме с нещо пътно и полезно, нещо доходно, вместо да си губи времето със своята вятърна мелница, от която нищо няма да излезе. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 398-399. Недей хаби ти словото си вещо. / На пътни умове кажи ти пътно нещо! П. П. Славейков, КП ІІІ, 215.