ПЪТЕПЍС м. Литер. 1. Жанр на художествената проза, свързан с описание на впечатления и преживявания от пътешествия, посещения на чужди страни, природни обекти и др. „До Чикаго и назад“ запазва завинаги своето изключително място всред образците на българския пътепис. М. Арнаудов, ЖТИ V [еа].
2. Стесн. Отделно произведение от този жанр. Интересни и ценни са за нас бележките на Ив. Вазов по въпроса за народните думи, които намираме в пътеписа му „В недрата на Родопите“. Л. Андрейчин, ИНЕС [еа]. Пътеписът съдържа интересни описания на град София и живота в него през тая епоха. БНТв ХІ, 449. Според един пътепис от 1584 г. тъкмо тук [при прохода Траянови врата] се е бранил последният владетел на България. А. Калоянов, СМБ [еа].