ПЪТЕПЍСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който се отнася до пътепис. Каралийчев много обичаше да пътува из страната, .. Имаше хубавия навик да си води бележки за видено и чуто и това много го улесняваше в пътеписното му творчество. Мл. Исаев, Н, 390-391. Първият му [на Пенчо Славейков] прозаичен труд, писан в 1876 г., е от пътеписен характер: излага впечатленията си от пътя през Балкана, от Трявна до Стара Загора. М. Арнаудов, ЖТИ V [еа]. Пътеписен очерк. Пътеписен дневник. Пътеписно произведение.