ПЪТЕПОКАЗА̀ТЕЛ1, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Табела, знак, поставени край път или на кръстопът, за да сочат накъде води даден път. И нищо друго не говори тъй красноречиво и ободрително, както пътепоказателите, които са поставени по тия безбройни пътища. На високи върлини, забити в земята, стоят дъсчени табели с всякакви надписи. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 172.
ПЪТЕПОКАЗА̀ТЕЛ2, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Мигач. „Пътепоказател“ е светлинно устройство, служещо да покаже на другите участници в движението по пътищата, че водачът има намерение да измени посоката на движение надясно или наляво. ДВ, 2007, бр. 14, 32. При първоначално включване на пътепоказателите се чува двукратно (или многократно) превключване на релето. РТЕ, 1986, кн. 5, 35. Ляв пътепоказател. Десен пътепоказател.