ПЪТЀЧКА ж. Умал. от пътека. Тя остави непознатия да мине напред и заситни след него по утъпканата пътечка. Й. Стоянов, ПД, 6-7. Циментова пътечка водеше към дъното на двора, където се издигаше едноетажна кокетна къща с широка каменна тераса. В. Нешков, Н, 217. Тесни пътечки между леглата, разхвърляни дрехи, куфари под леглата. Как ще намериш един чехъл? Бл. Димитрова, ПКС, 210. Хазяйката изми пода в коридора пред неговата стая, изтърси пътечката и се прибра в стаята си. М. Грубешлиева, ПП, 126. Бялата права пътечка блестеше между бухналите ѝ коси. Д. Талев, ЖС [еа]. Мъчеше се да прочете мислите ни, да намери спасителна пътечка. Й. Демирев и др., ОС, 55.