ПЪТЕШЀСТВЕНИК, мн. -ци, м. Човек, който пътешества. От всички краища на света пристигаха пътешественици в столицата на императора и се чудеха на града, на палата и на градината. Св. Минков, СЦ (превод), 3. Великият пътешественик Амундсен със своите четирима другари е осъществил мечтата си — достигнал е сърцето на Антарктида — Южния полюс. Е. Николов, А, 4. Църквата „Света София“ е правила силно впечатление на всички пътешественици, които са минавали през София в турско време. Ст. Михайлов, БС, 179. По данни на пътешествениците, .., се установява, че наред със зърнените култури населението на Тракия отглеждало за прехраната си бакла, леща. Л. Петров и др., БНК, 18.