ПЪТЕШЀСТВЕНИЧКА ж. Жена пътешественик; пътешественица. — Позволете ми да ви представя негово превъзходителство господин Раковски, вожд на българската емиграция. — А на него каза: — Мис Макензи, мис Ирби — англичанки, пътешественички по Европейска Турция, чиято смелост заслужава възхищение. Ст. Дичев, ЗС І, 294. — Колко е диво! — въздъхна синеоката пътешественичка. Д. Шумналиев, ВР [еа]. Една пътешественичка, посетила сравнително неотдавна тази страна, описва с каква радост и възторг била посрещната в столицата Бангкок новината за улавянето на бял слон. К, 1970, кн. 6 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)