ПЪ̀ТНИКОПОТО̀К, мн. няма, м. Количеството пътници, които минават през гара, летище и др. В ония години пътникопотокът беше по-рехав, което означаваше, че полетите по даден маршрут се осъществяваха само няколко дни в седмицата. М. Борисова, М (превод) [еа]. Нямаме достатъчно вагони, за да можем да осигурим превоза на целия пътникопоток в натоварените часове. Нов., 2006, бр. 100 [еа]. Очакваната прогноза за пътникопотока през варненското летище е да достигне 1.1 млн. пътници през 2003 г. Кеш, 2003, бр. 22 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)