ПЪ̀ТНИНА ж. Остар. 1. Времето, през което се пътува; път1. На парахода той получил писмо от Славейков, в което между другото му пише: „Ето Ви за пътнина един совет: не се поверявайте в България тъй лесно всекиму за каквото и да било“. Серд., 1952, кн. 1-2 [еа].
2. Диал. Възнаграждение, плащано на човек, който пътува от едно място, селище до друго, за да върши чужда работа; аяктери. Аз ще си платя пътнина. Н. Геров, РБЯ ІV, 412.