ПЪ̀ТНИЧКА ж. 1. Жена, която пътува. Старецът сякаш това и чакаше — с истинско удоволствие се зае да помага на изморената и изпрашена пътничка. К. Калчев, СТ, 70. Вечер майката и детето се спираха пред някоя усамотена ферма и молеха за подслон, ..; нощите, когато позволяваха на двете нещастни пътнички да спят в обор, бяха празник. Н. Розева, СФ (превод) [еа].
2. Жена, която пътува в обществено превозно средство. А поп Гапон все стоеше пред станцията, изглеждайки любопитно пътниците и пътничките, що се мяркаха по прозорците на вагоните. Ив. Вазов, СНЖ, 52. Цяла нощ океанът бесня. .. Една от пътничките правеше героични усилия да свири на пианото. Г. Белев, КВА, 331-332. При катастрофата най-тежко са пострадали две пътнички.