ПЪ̀ТНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Пътнически. — Тичай, Венко! Тичай! Раненият напрегна последните свои сили, повлече куция си крак и когато стъпи върху стъпалото на пътнишкия вагон, ешелонът се беше вече откъртил. А. Каралийчев, НТИ [еа]. Негова [на писателя] външен живот е почти неизвестен и откак е напуснал Острова, за тоя му живот се знаят само ония оскъдни факти, които той понякога съобщава в пътнишките си очерки. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІ, 1958 [еа]. Б о р и с (влиза, облечен в много елегантен пътнишки костюм): — Аничке, здравей! Не можах да замина, без да ти се обадя. Й. Йовков, ОЧ, 63.