ПЪТУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пътувам. — Ще си легна веднага, понеже съм уморен от пътуването. Ив. Остриков, СБ, 37. На другия ден ни предстоеше пътуване през пустинята. С. Северняк, ОНК, 247. Моята страст към пътуванията беше не само вродена, но и внушена от бащиния пример. А. Каралийчев, ПБМ [еа].