ПЪ̀ХАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пъхам1 и от пъхам се. Веднага след това се чу пъхане на ключ във външната врата. М. Грубешлиева, ПИУ, 23.
ПЪ̀ХАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от пъхам2.
