ПЪ̀ХВАНЕ ср. Отгл. същ. от пъхвам и от пъхвам се. Още при самото пъхване на ключа му се стори, че той влезе тежко, като в чужда ключалка. П. Вежинов, СО,129. Той ходеше леко изгърбен, с ръце, пъхнати в джобовете на сакото, сякаш винаги му беше студено. Но при втори поглед се виждаше, че това пъхване на ръцете в джобовете на сакото беше твърде определен израз на осъзната власт. Г. Марков, ЗРБ [еа].