ПЪХТЀНЕ ср. Отгл. същ. от пъхтя. Няколко часа в тая черна дупка се чуваше драскане, пъхтене, болезнено пъшкане, глухи блъскания по дъските. Ив. Вазов, Съч. Х, 131. — Е, казвайте! — попита ги той с пъхтене, като прокара длан по челото си. Ст. Даскалов, СЛ, 534. Локомотивна свирка, пъхтене на локомотив, тропот на колелета по железопътни релси. Влакът отминава, пропищявайки отново със свирката си. Й. Радичков, СЯЛ [еа].