ПЪХТЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пъхтя̀л, -а, -о, мн. пъхтѐли, несв., непрех. 1. Изпускам с шум въздушна струя от устата си поради умора, яд, досада; пуфтя, пухтя, пъшкам. Иванчо само пъхтеше и се напъваше силно да крачи. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 55. Върна се бай Ганьо и пъхти повече, отколкото имаше нужда. Трябваше да ни покаже какъв труд и мъка е претърпял за наше добро. Ал. Константинов, БГ, 28. — Бреее, не мога да те настигна, бе! — заприказва той още отдалече, като намали крачките си и пъхтеше. Ил Волен, НС, 57. Като стъпи на най-стръмното място, момчето бързо се обърна, дигна торбата и със все сила я стовари върху главата на турчина, който, приведен, пъхтеше след него. Д. Марчевски, ДВ, 112. Нахвърлиха се другарите им и ги разтърваха. Те гневно пъхтяха и яростно се гледаха. Т. Харманджиев, КЕД, 20.
2. За животно — изпускам силно и с характерен шум въздушна струя през ноздрите или устата си; пръхтя. Белчо, изпечен стар вол, пъхти с ноздрите и пристъпя като някой големец. Елин Пелин, Съч. І, 150. Кроткото, добро животно предпазливо посяга с влажния си грапав език, добродушно пъхти с мокрите си, широки ноздри. Й. Йовков, Събр. съч. І, 1976 [еа]. Кученцето, провесило език като кърпа, пъхтеше и напразно диреше хладина в сянката на зида. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 103. От сутрин до вечер стотици чифтове коне и волове опъваха шии, .., пъхтяха шумно и потъвали в пот и пяна, едва пристъпяха по неравните, буцеливи и тежки бразди. Ст. Марков, ДБ, 508.
3. Прен. За машина, двигател и др. — при работа издавам нисък звук, глух шум от ритмично изхвърляне, изтласкване на газове; пухтя, пуфтя, пъшкам. Под стъклените куполи на грамадни гари пъхтят под пара бързи влакове, хора тичат по шумните перони, качват се в светли купета, усмихват се, махат кърпички. К. Константинов, ПЗ, 92. Духалата пъхтяха, ехтяха наковалните под тежките чукове. Й. Радичков, СР, 135. // За превозно средство — движа се бавно, като издавам нисък звук, глух шум от ритмично изхвърляне, изтласкване на газове; пъшкам. Понякога треновете са тежко натоварени с войски и обози и едва пъхтят нагоре по стръмнините или съвсем запират. В. Карагьозов, Избр. пр, 105. На другия ден колата ни пъхти по завоите и стръмнините на шосето, което се изкачва по високата планина. Н. Фурнаджиев, МП, 123.