ПЪ̀ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. В съчет. със същ. г ъ р д и, к о р е м и др. Издавам силно напред (гърди, корем и др.). — Ами ако беше мечка... Ако беше те сгазила! — Ха! Голяма работа! — пъчеше Рашко гърди .. — Щях да я бутна в реката, нека се удави! П. Стъпов, ГОВ, 142. Христо пъчеше гърди, тропаше с крака и подскачаше с ножа си напред, за да покаже нагледно как е мушнал оня, дето се е перел. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 138. Той най-напред се ръкува с Ангел Дамаков. После поведе компанията към двора, като пъчеше корем и се поклащаше важно-важно. Д. Ангелов, ЖС, 33.
ПЪ̀ЧА СЕ несв., непрех. 1. Издавам силно напред гърдите, корема си. В първата редица пред олтара стърчеше окръжният управител, .. От лявата му страна се пъчеше важно в новата си парадна полицейска униформа околийският началник. П. Здравков, НД, 86-87. Поради съботния ден заведението беше пълно и докато генералът се пъчеше край тезгяха и оглеждаше масите с късогледите си очи, до него се приближи с далечен поклон редакторът на местния вестник и каза почтително: — Господин генерал, ако обичате, заповядайте на нашата маса! П. Вежинов, ВР, 42.
2. Прен. Разг. Държа се гордо, надменно; надувам се, големея се, перча се. Тя се само надува и пъчи, и само гледа как по-господарски да приказва и да се държи. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 375. По стара привичка той караше пак тъй нашироко, поддържаше разкоша в къщата си, пъчеше се с аристократизъм. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 104. Стига си се пъчил, / господине, / за какво се мъчиш / тук да минеш! Хр. Радевски, Избр. пр ІІ, 200. // Стремя се да привличам вниманието, хваля се с нещо. Старшината се обърка съвсем и почна да разсъждава като подчинените си. .. Лесно е да се пъчиш с късичката си шпага и да даваш неясни нареждания. Д. Димов, Т, 284. ● Обр. На дълги маси бяха наредени бутилки с ракия, между които се пъчеше буре с бира. Д. Кисьов, Щ, 123. В един от ъглите стоеше застлана с домашна черга желязна кушетка, а на нея се пъчеха няколко здраво натъпкани със слама възглавници. Сл. Трънски, Н, 134.