ПЪ̀ШКАМ, -аш, несв., непрех. 1. За човек — изпускам с шум въздушна струя от устата си поради умора, яд, досада; пуфтя, пухтя, пъхтя, пръхтя. Той [дядо Вълю] пъшкаше от умора, толкова грижи му бяха създали говедата. Л. Стоянов, Б, 175. Борците скърцаха зъби, пъшкаха шумно и блещеха очи. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 19. Дядо белобради ряпа взе да вади. С две ръце я хваща, силно се напъва, пъшка и опъва — тя се не поклаща. Ран Босилек, ВП, 87.
2. Издавам нисък, пресеклив звук, поради болка, болест, страдание; стена, охкам. — Какво ти е, невясто? Болна ли си? Току плачеш и пъшкаш! Елин Пелин, Съч. ІІІ, 72. И наистина старата беше много отпаднала. .. Едва се влачеше и все пъшкаше, все охкаше. Г. Караславов, Т, 242. — Ох! Ох! Ох! — пъшкаше тя от страх, срам и отчаяние. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 115. Той мълчи. Само пъшка и въздиша. Т. Влайков, Пр І, 122. Мъчен от желания, изгарян от страст, той се въртеше на одъра си, пъшкаше. Й. Йовков, СЛ, 42. Там на Балкана, / потънал в кърви, лежи и пъшка / юнак с дълбока на гърди рана. Хр. Ботев, Съч. 1929, 16.
3. Прен. Върша нещо с усилие, като обикн. изпускам с шум въздушна струя от устата си. Около половин час той пъшка над възела, чопли го търпеливо с нокти. П. Вежинов, НС, 204. Яне пъшкаше над една тетрадка, плюнчеше молива, .. и смяташе нещо. А. Каралийчев, ПГ, 51. Докато мисис Б. пъшкаше около гумата, при нас постоянно спираха коли и тези, които шофираха, питаха любезно дали имаме нужда от помощ. Г. Белев, КВА, 208. След като се поти и пъшка три недели време, момъкът най-сетни измайстори една кошница. А. Каралийчев, МО, 16.
4. Прен. За машина, двигател и др. — при работа издавам нисък звук от ритмично изхвърляне, изтласкване на газове; пуфтя, пухтя, пъхтя. Подир Петровден сеячът смъкна снопите от Мерджановия хълм накрай село, където беше общият харман и пъшкаше новата вършачка. А. Каралийчев, ЛС, 70. Той при огъня дигна ръка и духалото престана да пъшка, огънят се дръпна надолу, в огнището остана куп букова жар. Д. Талев, ЖС, 43-44. // За превозно средство — движа се бавно, като издавам нисък звук от ритмично изхвърляне, изтласкване на газове; пъхтя. Отдясно някакъв камион буксува в прясно заритата яма, отляво друг камион пъшка и се придвижва сантиметър по сантиметър. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 28. Локомотивът пъшка и тегли геройски след себе си десетина обикновени вагони, два-три пулманови и един вагон ресторант. Св. Минков, ДА, 77.
5. Прен. Изпитвам страдание, мъка поради това, че се намирам под нечий гнет, тирания, робство; страдам, тегля. Петстотин години пъшкаме под жестокото и нетърпимо иго на азиатските султани! Ив. Вазов, Съч. ХVІІІ, 60. Знаеше и жалеше, че оттатък границата на държавата пъшкат под византийско иго сродните славянски племена. А. Гуляшки, ЗВ, 113. Тая страна е неизвестна на учения свят в географическо и недостатъчно ясна в етнографическо отношение. Населението ѝ пъшка под непоносим гнет. Бълг., 1902, бр. 454, 2.
◊ Кокошка пъшка, петел се тръшка. Диал. Ирон. За човек, който се оплаква повече от пострадалия. Пъшкам под ботуша (хомота, ярема) на някого или нещо; пъшкам под хомот (ярем). Търпя господството, тиранията на някого. Имало все по-често мигове, в които съвестта започвала да го мъчи заради това, че докато той живее в охолство, .., неговите близки, както и целият български народ, пъшкат под робски ярем. Г. Дръндаров, ВЗ, 18.