ПЪ̀ШКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пъшкам. Изеднъж над всички тия нощни шумове се издигна сухо, равномерно пъшкане. .. Болното животно пъшкаше непрестанно и досущ като човек, който гори в треска. Д. Талев, ПК, 379. Глухи пъшкания и въздишки се разнасяха нощя из окопите, в които никой не можеше да мигне от студ и безпокойство. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 121. Откъм гарата се чуваше глухото, задавено пъшкане на маневрен локомотив. Г. Караславов, Т, 79.