РАБЍНЯ, зват. -ньо, ж. 1. Църк. Жена раб (в 1 знач.). Патриархът се обърна тогава към еврейката ..: „Благословена бъди нине, присно и вовеки, рабиня новопосвещена Теодора!“ Ст. Загорчинов, ДП, 254.
2. Остар. Робиня; раба. Дойде една от рабините архиерейови и като виде Петра, който се грееше, погледна на него и рече: „И ти беше с Иисуса Назарянина.“ Н. Рилски, НЗ (превод), 101. Като ся разсъвнало, влезли рабините да облечат царицата. ВУХБ (превод), 71. При всяка извивка неволна / на моя стремителен път, / не спирай ме хищно разголена, / рабиньо на жадната плът. Д. Дебелянов, С 1946, 76.