РА̀БИЦ, мн. няма, м. 1. Спец. Конструкция от преплетени железни прътове и телена мрежа, която се използва като основа за полагане на мазилка при изграждане на тънки преградни стени, тавани, декоративни сводове и под. Рабицът се прави, за да се скрият гредите на тавана и се получи гладък таван и за частично оформяване на част от тавана под стоманобетонни плочи. В. Брънеков и др., СД, 185. При обикновените ребрени подове изравняването на тавана се прави чрез рабиц. Х. Нисимов и др., С, 189.
2. Разг. Рабицова мрежа.
— От нем. Rabitzwand ‘рабицова стена’.