РАБЛЕЗИА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е присъщ, характерен за творчеството на Рабле (френски ренесансов писател). Ето и какво пише за него [Алешковски] Йосиф Бродски: „Драматичните колизии на героите му са абсурдни до степен на пълна действителност, и обратното; .. Иронията му е раблезианска и разрушителна.“ ЖЗ, 2009, бр. 35, 3.

2. Неодобр. За физически потребности — който е много голям, силен, с висока степен на проявление. Раблезианско сладострастие. ● Обр. Риб се заема със задачата [да ръководи театър „Рон Поан“] с раблезиански апетит. „Да играеш живи автори, е като да ядеш манджата, докато е топла; така е най-вкусно!“ ЛИК, 2003, кн. З [еа]. // Който е в голям размер, обем, с голяма мащабност. Той пълзи по едно въображаемо меню към върховния деликатес, .., и всъщност пропада все по-навътре в клоаката на раблезианския си търбух. Зл. Златанов, ХС [еа]. В „Дон Кихот“ се открива стилистично разнообразие с най-широк диапазон — от научния стил на Аристотел до съвременния на автора маниеризъм, от грубото площадно слово до простия разказен стил. Това не е следствие на писателската суета да се покаже ученост или на ренесансова склонност към пълнокръвие, доминантата на раблезианския гигантизъм. По-скоро е израз на нуждата от художествена форма, способна да контактува с реалността. Б. Богданов, РАС [еа]. ● Обр. Завръщането на монолога всъщност е дълбок реверанс, демократичен, раблезиански жест към съвременната публика, към нейния най-широк плебейски състав. Явно актьорът тръгва на личен, директен контакт със залата и в този му жест има нещо рицарско, мускетарско. Култ., 2005, бр. 34 [еа].

3. Прен. В който се акцентира върху физическото, телесното и се принизява духовното, интелектуалното. „Ъндърграунд“ е откровено раблезиански филм и като типажи, и като отношение към „учената сериозност“ на големите разкази. Б. Пенчев, ТК [еа].

— От фр. собств. (По името на писателя Франсоа Рабле, автор на сатирично-фантастичния роман „Гаргантюа и Пантагрюел“, в който в гротесково-хиперболична форма се разкрива естествената човешка натура.)


Източник: Речник на българския език (онлайн)