РАБОЛЀПИЕ, мн. няма, ср. Книж. Неодобр. 1. Прекалена или престорена любезност и уважение към човек, който е на власт, или към влиятелен човек и др. за извличане на собствени облаги или заради робска психика, манталитет; раболепност, раболепство, угодничество, сервилност, лакейство, лакейщина. Веднъж при него ненадейно се яви .. предприемачът. И тази малка пепелява фигурка се разтрепера от желание да угоди, да се хареса, да покаже най-нагледно безграничния си запас от чувства на раболепие. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 12. Светозар Дионисиев .. не проявяваше раболепие, както би следвало да се очаква, като се има предвид огромната роля, която играеха моите заводи. А. Гуляшки, ДМС, 130. Едно разюздано от алчност и раболепие правителство водеше българския народ като добиче към световната кланица. К. Константинов, ППГ, 278. Той [Дебелянов] изобличава ония .. политици, .., които жадно се тълпят около трона и унизително приемат царските храчки за ордени .. Колко силно трябва да е било отвращението на поета от това раболепие на цареугодниците .., за да изрази своето презрение в убийствени изобличения. Г. Цанев, СИБЛ, 501-502.

2. Прекалено и угодническо преклонение пред нещо (някакви или нечии възгледи, постижения и под.), обикн. чуждопоклонство, и придържане към него. Управляващите класи [на царска Русия] са били до такава степен проникнати от раболепие и низкопоклонничество към чуждестранната наука и техника, че са се отнасяли с пълно пренебрежение към постиженията и изобретенията на руските учени, инженери и изобретатели. Л. Манчев, П I, 37-38. Както пишат редица гръцки вестници, главната черта на гръцката външна политика е раболепието пред американския диктат. РД, 1959, бр. 257, 4. Нам предстои да изкореним и последния татул на националната малоценност .., да приучим някои снаги да не се прегъват в унизително раболепие пред чуждото. В. Йосифов, Избр. тв I, 192. Поради своето раболепие пред Запада .. предава [Трубников] .. своя труд .. на .. Окунев, който от своя страна ще го даде на американците. Н. Фурнаджиев, МП, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)