РАБОЛЀПНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Неодобр. Раболепен човек; угодник, лакей. Мили родители и драги учители, вашият син и вашият ученик, който усърдно се включва в стратегията да се спечели благоразположението на учителската институция, един ден ще стане раболепник. Г. Данаилов, УМ, 63. След всичките мерзости .., за да напъха [ятаганското правителство на Н. Ц. Височество] в камарата сбирщина от раболепници, запретна ръкави всред бял ден да сече видните опозиционери. Борец, 1895, бр. 18, 3.