РАБОЛЀПНИЧЕНЕ ср. Книж. Неодобр. Отгл. същ. от раболепнича; раболепстване, угодничене, сервилничене, лакействане. Раболепниченето пред властта, пред силните на деня, .., пролича още в първите дни на новата власт. М. Семов, БН [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)