РАБОТА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. 1. Работливец; работяга, работач, работливко. Противоп. мързеливец, мързелан, мързеланковец, мързеланко, мързеливко, ленивец1, лежач, кръшкач. „Кръшкачи много — работари с бинокъл да ги търсиш!“ Р. Сугарев, СС, 63. Аз отново съм свободен. Този път не началниците ми духнаха под опашката, а работарите. Сл. Македонски, ЕЗС, 131.
2. Диал. Работник (в 3 знач.) (Н. Геров, РБЯ).