РАБОТЍЛНИЧКА ж. Умал. от работилница (в 1 знач.). Между къщурките личаха десетина кръчми, няколко бакалнички и разни работилнички. П. Здравков, НД, 66. В малката, тясна работилничка на бай Гоце никога не проникваше слънчев лъч — тя беше полутъмна. Д. Спространов, С, 68. Водил дълги години еснафско съществуване, затворен в кръга на своите ханчета и работилнички .., сега градът вече се съживява. Й. Радичков и др., ГСП, 26. Като криволичихме из уличките на това градче, видяхме занаятчийски работилнички и малки магазинчета в полубарачки и полуземлянки. Г. Караславов, Избр. съч. III, 149.


Източник: Речник на българския език (онлайн)