РА̀БОТИЦА ж. Умал. от работа; работичка. — Боже, света Богородичке, дано няма градушка... Дано няма, зере ще ми пропадне цялата работица. Д. Немиров, Б, 119. Па и повече работици като са, оттук капне, оттам капне, то са набира. Т. Влайков, Съч. II, 120. — А, ти ли си, Петре? .. Тъкмо щях да те търся по една работица. П. Незнакомов, БЧ, 101. Любопитно е сега щеш ли да се върнеш да продължаваш в Цюрих, като вкуси от тия работици — и тя бараше сребърния и емайловия кръстове на гърдите му. Ив. Вазов, Съч. ХI, 180-181.