РА̀БОТИЧКА ж. Умал. от работа; работица. — Сичката ми работа ма радва и весели; а работичка има доста, кога иска човек да работи и да прекарва — кое с гадинките си, кое по лозе. Ил. Блъсков, ЗК, 179. К л ю к а р к а т а: — Как, нова ли? Охо, за тая / аз колко работички зная. ВН, 1960, бр. 2907, 2.