РАБОТКЍНЯ ж. Остар. и диал. Работничка (в 1-3 знач.); работница1. Той отишел при работкините, казал им да работат по-сърчено. Л. Каравелов, Съч. VII, 14. Да ѝ [на кърмачката] не мениш ничто от досегашний ѝ начин в живението .. Ако е от работкини и селянки, нека си работи както и напреж, кога била у дома си. Й. Груев, КН 7 (превод), 71. В Англия, дето индустрията е успяла да се развие до най-високата степен, .., работкините убиват децата си (за да ги не хранат). Знан., 1875, бр. 10, 156.


Източник: Речник на българския език (онлайн)