РАБО̀ТНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Съсловие, класа на работници (в 1 знач.); работническа класа. — Има класи, има и съсловия .., първо, има буржоазия, второ, има работничество, трето, селска класа. К. Георгиев, ВБВЛ, 12. Установеният вече на Запад социалистически „Ден на труда“ .. почваше да се налага постепенно и у нас и партийните организации правеха всичко възможно да го вкоренят като традиционен ден за манифестиране силата на работничеството. К. Константинов, ППГ, 55. — Народът, работничеството не се организира в здрави редици. П. Михайлов, МП, 108. „Доблестният гражданин Бойчо Трънков, .., срещнал болярина Георги Кракра Пернишки .. и му лепна един шамар .. Да живее работничеството! Долу буржоазията!“ БД, 1909, бр. 1, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)