РАБОТОСПОСО̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който притежава способност да работи (в 1 знач.), годен е да работи; трудоспособен. Добрев .. убедил коменданта, че границата е хиляди пъти по-важна от рудника, и работоспособните мъже от района на рудниците били пратени да строят укрепления. Х. Русев, ПЗ, 244. Н. бил вече градче с около десет-дванадесет хиляди жители. Работоспособното му население се препитавало от лозарство и производство на вино. А. Гуляшки, ДМС, 120. „На общо селско събрание беше гласуван 10-дневен доброволен труд от всички работоспособни жители на селото ни за благоустройствени цели.“ Т. Билчев и др., Б [еа]. Средното годишно възнаграждение на работоспособен кооператор от 4 213 лева за 1958 г. нарасна на 7 823 лева за 1959 г. РД, 1960, бр. 33, 3. // За орган на човешкото тяло и под. — който може да изпълнява своята функция, предназначение. Всеки орган в нашето тяло има полза от движението .. Сърцето става по-работоспособно. Мон., 2005, бр. 2406 [еа]. // За организация, учреждение, екип и под. — който може да изпълнява своите функции, задължения, работи; трудоспособен. Тази комисия е по-работоспособна от предишната — свърши доста работа.
2. Който притежава способност да работи много и производително. През това време [пет семестъра] енергичният и работоспособен художник [Д. Узунов] нарисува портретите на Лилиев и Багряна, на старата жена Алтънова, композициите „Невяста“, „В ателието“, „Детски портрет“. С. Северняк, ОНК, 219-220. Шилер, който бил извънредно работоспособен и енергичен, активизирал в областта на художествената литература и Гьоте. Г. Караславов, Избр. съч. III, 340-341. Съпартийците му .. го описват като изключително находчив и работоспособен човек. Банк., 2008, бр. 11 [еа].
3. В съчет. със същ. в ъ з р а с т. Който е определен от трудовото законодателство за полагане на труд; трудоспособен. Седемдесет и две на сто от всички жени .. в ГДР в работоспособна възраст са на служба. ЖД, 1967, кн. 6, 9. Истинският проблем на всички индустриални страни е не застаряването на населението, а липсата на работни места за хората в работоспособна възраст. Кап., 2004, бр. 44 [еа].
4. Като същ. работоспособен, работоспособния<т> м., работоспособни<те> мн. Човек в такава възраст. 1% от работоспособните работят като пазачи, охрана. С, 2006, бр. 4795 [еа]. През 2005 г. на 100 работоспособни у нас са се падали 23,6% души над 65 години. Банк., 2007, бр. 11 [еа].