РАБОТОСПОСО̀БНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на работоспособен (в 1 и 2 знач.). Надвесен над някой чертеж, професорът подобрява конструкцията на хеликоптера .. и погълнат в работа, не усеща часовете, не чувствува, че отдавна е време за сън. — Каква удивителна работоспособност притежава този човек — каза си с малко завист майорът. Д. Янакиев, Х, 61. За да стане писател, е трябвало още много да работи, а неговата [на Йовков] упоритост и работоспособност се признават от всички, които са имали досег с него. Лит. ХI кл, 225. Шивашките работници не само добре се трудят, но умеят добре да почиват, за да бъдат винаги с пълноценна работоспособност. Е, 1981, бр. 1085, 2. Спиртните напитки понижават работоспособността. В това отношение опитите с колоездачи, спортисти, туристи .. са безусловно убедителни. ПН, 1933, кн. 10, 146. Тя [ирландската фракция в парламента] възприела тактиката на обструкция: чрез дълги речи, шум или по друг начин депутатите се стремели да парализират работоспособността на английския парламент. Ист. Х кл, 136. Лесно се усвояват [гроздовата и овощната захар] от скелетната мускулатура и повишават нейната работоспособност. П. Пейчев и др., М, 27.
2. Спец. За вещество и др. — способност да изпълнява определено предназначение, функция, да има определена ефективност. Работоспособност на взривното вещество се нарича способността му да разрушава скали. Х. Попйорданов и др., ПИ, 65. Както виждаме от формулите за часовия и специфичния дебит, при регенеративното подгряване на питателната вода D и d растат поради понижаване работоспособността на парата вследствие регенерацията. Я. Якимов, Т, 102.