РАБОТОХОЛЍК, мн. -ци, м. Човек, който прекомерно е отдаден на работата. Класическият работохолик е човек, който се стреми към съвършенство във всички сфери, намира си работа дори когато всичко е свършено, измъчва се от бездействието и предпочита да работи дори през почивните дни. Работохоликът може да е безработен, но да посвещава живота си на обществена работа. С, 2006, бр. 4765 [еа]. Който почивал — почивал. Да му мислят работохолиците, бачкали до припадък без нито един почивен ден в годината. Всички те ще загубят целия си натрупан отпуск .., ако не се ориентират навреме и не излязат в дълга и заслужена почивка. Банк., 2010, бр. 25 [еа].