РАБОТЯ̀ГА, -та, мн. -и, м. Разг. 1. Работливец; работар, работливко, работач. Противоп. мързеливец, мързелан, мързеланковец, мързеланко, мързеливко, ленивец1, лежач, кръшкач. Набавих си, вика, .. тапети .. Що не се грабнете с булката, та каквито сте работяги, да ги налепите за ден-два. Й. Попов, ЧП, 45. Сродникът му [на дядото] бил работяга. Може би с двете си ръце бе построил своя уреден дом. РР, 2002, кн. 3-4 [еа]. В Германия след Първата световна война .. инфлацията елиминира основния белег за идентичност на германците — убеждението, че ако си работяга и спестовник, ще се радваш на достойни старини. Фак., 2003, бр. 2-3 [еа]. Аз не съм добър фотограф — аз съм просто работяга. Бях на точното място в точното време и не ме мързеше. Винаги ревнувах, че някой ще направи по-добра снимка от мен. Кап., 2007, бр. 48 [еа].
2. Работник, който се занимава с физическа работа. От комините .. се виеше дим, а нямаше как да не чуя неуморните удари на чукове и чегъртането на триони, примесени с тракането на метал по метал .. — Нощна смяна — тихо ме осведоми Сам. — Торънс предпочита неговите работяги да се бъхтят денонощно. Вл. Зарков, НТ [еа]. — „Най-изкуственото“ във филма е разклонението на сюжета, когато камерата фиксира второстепенните персонажи: .., работягите по чистотата. Култ., 2004, бр. 4 [еа].