РА̀БОШ м. В миналото — пръчка, дъсчица или тояжка, върху която чрез врязване на резки и други знаци са се отбелязвали сметки, дати и др. Човек скита от нива на нива и бележи нещо на рабош. Той отдялва резчица след резчица, тук-таме кръстенце, тук-таме звездичка. Д. Немиров, Б, 118. На самара висяха рабошите, по които Рашко издълбаваше резчици и кръстчета за дадения на вересия хляб. Ст. Мокрев, ЗИ, 8. — Ти на рабош ли си рязал дните?! .. (Взема тоягата от Арифа и сам започва да брои нарезите.) Г. Крънзов, Избр. п, 182. — Защо .. не погостите мене и моите хусари .., а ни одумвате? Нито на подводи ще ви изкарваме добитъка и колата, нито ще бележим на рабош колко жито, вино и мед в наметък ни дължите. Ст. Загорчинов, ДП, 81.
◊ Бележа на рабош<а>. Диал. 1. Някого. Имам предвид някого, обикн. за да му напакостя. В Цветковата кръчма му [на Белчо] казаха, че кметът се заканва да му намести костите, задето го е предал на бегълците. Белчо .. намигна на Цветка. — Защо ми намигаш? — И тебе съм белязал на рабоша. — Ти гледай аз да не ти нашаря гърба. К. Петканов, МЗК, 165. 2. Нещо. Запомням нещо и го имам предвид. — Когато аз приказвам, ти мълчи и ми бележи приказките на рабош. П. Тодоров, Събр. пр II, 247. Записвам <си> / запиша <си> (зарязвам / зарежа) на рабош. Разг. Запомням нещо (обикн. нещо лошо, някакво зло, което ми е причинено), за да си отмъстя някога. На рабош запиши. Разг. Със следв. изр. със съюз а к о. Употребява се за подчертаване, че нещо вече никога няма да се случи, повтори. — Ех, Кондарев, каква я забърка... Втори път, на рабош запиши, ако тръгна с тебе. Ем. Станев, ИК III и IV, 161. Не пиша на рабоша си някого. Диал. Не зачитам някого за нищо, не му обръщам внимание. Нима го е записал Господ на рабоша си. Диал. Казва се за човек, който се хвали, че Господ му дава много имане, като предупреждение, че това няма винаги да бъде така. Пиша на рабоша някого. Разг. Причислявам някого някъде, смятам го вече за някакъв. — Там, дето човекът напусне дюкяна или дюкянът — човека, пиши ги ти на рабоша между мъртвите. Ст. Чилингиров, ХНН, 145.
— Друга (остар. и диал.) форма: р а̀ б у ш.