РА̀БФАКОВЕЦ, мн. -вци, м. Човек, който учи в рабфак или е завършил рабфак. Партийният отговорник на курса Камен Татото, .., ме спря в тъмния коридор срещу лабораториите по земна механика. — Няма ли да попиташ защо ти спряхме стипендията? — назидателно се поинтересува Татото. Беше рабфаковец и даваше мнения кой от преподавателите цитира западни автори и за спиране на стипендии. Дем., 2001, бр. 81 [eа]. Основата на икономическия елит на режима са т. нар. стопански ръководители. От началото на 80-те години на миналия век полуграмотните рабфаковци отдавна са изтикани в периферията. ДП, 2003, кн. 51 [еа].