РАВАНЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Разг. За ездитно животно, обикн. кон — чийто ход е равномерен, умерен и не предизвиква тръскане у ездача. Мито .. напето кръшнал снага на своя раванлия кон и гордо загледан напред, не забелязваше какво става над къщите. Т. Харманджиев, КЕД, 93. Санчо каза: — И моят Сивчо се движи равно и гладко, .. не бих го сменил с който и да било раванлия кон на света. Т. Нейков, ЗДК (превод), 318. Тя бе имала възможност да опита подобна езда, както обикновено правят от любопитство всички европейци, живеещи в Египет, .. някаква едногърба камила, която съвсем не беше раванлия, така здраво я бе раздрусала, че цели два дни тя не можа да дойде на себе си. О. Тодоров, СН (превод) [еа]. Тя пътуваше в носилка, а не както обикновено върху бялата си раванлия кобила. Л. Сталева, ЛЛ (превод) [еа].